Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 108
Марк Бърнел
Вратата се затвори. Стефани прекоси разстоянието до бюрото.
Комаров запали цигара и попита:
— Какво е станало с ръката ви?
— Изгорих се — излъга тя. — А какво стана с Анатолий Медаев?
— И той се поизгори.
— Смешно ли ви е?
— Днес нищо не ми е смешно. А вие какво търсите тук?
Адреналинът отстъпи място на гнева.
— Я се опитай да познаеш! — заряза всякакви официалности тя.
— Мислиш, че аз имам нещо общо с тая работа — широко се усмихна Комаров.
— Дотук добре. Продължавай.
— Защото Медаев беше връзката ми с Коба.
— Впечатлена съм. Не спирай, моля те…
— Не съм го убил аз.
— Знам. Това е работа на „Централная“.
— Не съм уредил и убийството му. Нито от „Централная“, нито от когото и да било. Познавах Анатолий повече от двадесет години. Нямам какво повече да ти кажа.
— В Атлантик Сити те видях заедно с Медаев. Помниш ли? Спорехте за нещо след спектакъла. А точно до теб стоеше Владимир Ватукин, който, доколкото ми е известно, е шеф на „Централная“.
Комаров изглеждаше засегнат. Дръпна от цигарата, изпусна облаче дим над главата си и й хвърли обиден поглед.
— Познаваш ли Кимбърли от „Роялтън“ насреща? — внезапно попита той.
— Каква Кимбърли? — сепнато го погледна Стефани.
— Страхотна мадама, наполовина японка, наполовина французойка. Работи на бара. Няколко пъти излизахме заедно, но нищо не се получи. Тя се пали лесно и двамата непрекъснато се карахме.
— Е, и?
— Искам да ти докажа, че не убивам хората, с които водя спорове.
— И за по-малко са били убивани хора — поклати глава Стефани.
Той насочи пръст в гърдите й и свъси вежди:
— Не съм длъжен да ти отговарям!
— Предполагам, че не отговаряш на никого.
— Вероятно си на мнение, че съм убил и Джордж Салиби.
Името я накара да примигне като след изненадващ плесник.
— Какво?!
— Телевизията само за това предава.
Тя все още правеше опит да си поеме дъх. Комаров я запозна с телевизионните версии на случката в Сентръл Парк Уест, след което добави:
— И Салиби беше в Атлантик Сити. Помниш ли какви хора бяха около мен? Целият антураж на Салиби. Аз бях гост, Анатолий и Александър Косигин — също. Доколкото ми е известно, Косигин все още е жив и здрав, но може би няма да е зле, ако изпратя някого да провери. Може да се окаже, че междувременно съм убил и него.
Стефани изведнъж се почувства уморена, прилоша й.
— Защо дойде тук, Кейт?
За да го провокира относно убийството на Медаев. Това се готвеше да отвърне, но изведнъж си даде сметка, че то не е вярно и Комаров моментално ще го усети. Беше действала прибързано, беше си позволила да се поддаде на умората и гнева. Ако можеше да я види Бойд, положително би побеснял от яд. При тази мисъл на устните й се появи уморена усмивка.
— Не знам…
Тръгнаха пеша към Шейсет и пета улица — Изток. Преди това Комаров набра един номер на мобилния си телефон и направи резервация. „Ферие“ се намираше между Парк и Медисън — един изключително моден и вечно препълнен ресторант. Но Комаров явно имаше познати и тук, тъй като масата в дъното на салона вече ги чакаше. Той си поръча водка с лед, тя поиска кока-кола, но после промени решението си.