Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 108

Вратата се затвори. Стефани прекоси разстоянието до бюрото.

Комаров запали цигара и попита:

— Какво е станало с ръката ви?

— Изгорих се — излъга тя. — А какво стана с Анатолий Медаев?

— И той се поизгори.

— Смешно ли ви е?

— Днес нищо не ми е смешно. А вие какво търсите тук?

Адреналинът отстъпи място на гнева.

— Я се опитай да познаеш! — заряза всякакви официалности тя.

— Мислиш, че аз имам нещо общо с тая работа — широко се усмихна Комаров.

— Дотук добре. Продължавай.

— Защото Медаев беше връзката ми с Коба.

— Впечатлена съм. Не спирай, моля те…

— Не съм го убил аз.

— Знам. Това е работа на „Централная“.

— Не съм уредил и убийството му. Нито от „Централная“, нито от когото и да било. Познавах Анатолий повече от двадесет години. Нямам какво повече да ти кажа.

— В Атлантик Сити те видях заедно с Медаев. Помниш ли? Спорехте за нещо след спектакъла. А точно до теб стоеше Владимир Ватукин, който, доколкото ми е известно, е шеф на „Централная“.

Комаров изглеждаше засегнат. Дръпна от цигарата, изпусна облаче дим над главата си и й хвърли обиден поглед.

— Познаваш ли Кимбърли от „Роялтън“ насреща? — внезапно попита той.

— Каква Кимбърли? — сепнато го погледна Стефани.

— Страхотна мадама, наполовина японка, наполовина французойка. Работи на бара. Няколко пъти излизахме заедно, но нищо не се получи. Тя се пали лесно и двамата непрекъснато се карахме.

— Е, и?

— Искам да ти докажа, че не убивам хората, с които водя спорове.

— И за по-малко са били убивани хора — поклати глава Стефани.

Той насочи пръст в гърдите й и свъси вежди:

— Не съм длъжен да ти отговарям!

— Предполагам, че не отговаряш на никого.

— Вероятно си на мнение, че съм убил и Джордж Салиби.

Името я накара да примигне като след изненадващ плесник.

— Какво?!

— Телевизията само за това предава.

Тя все още правеше опит да си поеме дъх. Комаров я запозна с телевизионните версии на случката в Сентръл Парк Уест, след което добави:

— И Салиби беше в Атлантик Сити. Помниш ли какви хора бяха около мен? Целият антураж на Салиби. Аз бях гост, Анатолий и Александър Косигин — също. Доколкото ми е известно, Косигин все още е жив и здрав, но може би няма да е зле, ако изпратя някого да провери. Може да се окаже, че междувременно съм убил и него.

Стефани изведнъж се почувства уморена, прилоша й.

— Защо дойде тук, Кейт?

За да го провокира относно убийството на Медаев. Това се готвеше да отвърне, но изведнъж си даде сметка, че то не е вярно и Комаров моментално ще го усети. Беше действала прибързано, беше си позволила да се поддаде на умората и гнева. Ако можеше да я види Бойд, положително би побеснял от яд. При тази мисъл на устните й се появи уморена усмивка.

— Не знам…

Тръгнаха пеша към Шейсет и пета улица — Изток. Преди това Комаров набра един номер на мобилния си телефон и направи резервация. „Ферие“ се намираше между Парк и Медисън — един изключително моден и вечно препълнен ресторант. Но Комаров явно имаше познати и тук, тъй като масата в дъното на салона вече ги чакаше. Той си поръча водка с лед, тя поиска кока-кола, но после промени решението си.