Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 106

Той се наведе над масата, гласът му се снижи до заговорнически шепот:

— Когато го видях по новините, не можах да повярвам на очите си!

— И не бива да го вярваш! Когато се озовах там, те вече бяха мъртви!

— Глупости!

— Не съм ги убила аз!

— Кой тогава?

— И аз това се питам.

— Както и да е — сви рамене Бергщайн. — Всъщност, каква е разликата?

Келнерката дойде да им напълни чашите.

— Какво искаш? — попита Стефани.

— Шанс да започна отначало.

— В смисъл?

— Сто бона и Алан Кели да ми се махне от главата.

— Не мога да ти помогна.

— Но можеш да поговориш с Кели. Шефовете ти също…

— Знаеш, че ти съчувствам и това наистина е така. Но това, което искаш, просто не може да стане.

Поръчката на Бергщайн дойде — огромна чиния с препечени филийки по френски, приятно цвъртящ бекон и висока чаша портокалов сок. Келнерката отново допълни чашите им с кафе. Стефани гледаше как Бергщайн се нахвърля на храната. За броени секунди половината вече я нямаше, изчезнала сред потракване на прибори и звучно мляскане. После той леко забави темпото, но въпреки това говореше само след като е преглътнал поредния залък.

— ФБР ме прецака, Кейт.

— Нито си първия, нито ще бъдеш последният — успокои го тя.

— Не искам да ти създавам неприятности, но ако телевизионните репортери разкрият, че в снощната работа е забъркано и ФБР…

Изражението на Стефани остана непроменено.

— Не ме заплашвай с нещо, което не можеш да направиш, Борис.

— Мислиш ли? Нима бих пропуснал възможността да се отърва от Кели? Нима бих се отказал от сто бона кеш? Имам силното подозрение, че доста хора ще ми платят такива пари за историята, която мога да им предложа…

— И какво ще бъде тя?

— Агент на ФБР под прикритие прониква в…

— Какъв агент на ФБР? — прекъсна го тя.

— Ти.

Още докато отговаряше, по лицето му пробяга съмнение. Стефани остави мълчанието да свърши останалото.

След няколко секунди той си възвърна дар словото и тихо попита:

— Ти не си от ФБР?

Ново мълчание.

— Каква си тогава?

— Чудя се какво ли ще си помисли Алан Кели, когато се върне от Китай и разбере, че си работил за някой друг. За някой, когото не можеш да идентифицираш, но който е свързан с убийството на човек, наблюдаван от ФБР в продължение на пет години.

— Коя си ти, по дяволите?!

— Това не бива да те тревожи просто защото до довечера изчезвам. За теб ще бъде най-добре, ако изобщо забравиш, че съществувам. По този начин и двамата ще си останем чисти.

Гневът, който беше последвал изненадата, бавно започна да се превръща в несигурност.

— Ами Кели?

— Нека Кели остане извън тези неща.

Съмнението отстъпи място на разочарованието.

— Мамка му!

— Довърши си закуската, Борис.

Но той бе загубил всякакъв апетит. Изпиха по още една чаша, докато се успокои. Стефани изпитваше съжаление към него, но мълчеше. Беше сигурна, че Бергщайн вече не представлява риск. Но за едно нещо беше прав: не го биваше за тая работа. Искрено се надяваше, че ще намери парите, които търси, а след това ще изчезне.

Той зяпаше към дъждовните вадички по стъклото, но с разфокусиран поглед.