Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 55

— Искаш ли деца?

— Разбира се.

— Кога?

Свих рамене и се усмихнах.

— Ще видим.

— Аха — кимна той. — Май има проблем.

— Не е проблем.

— Не вярвам. Ти и жена ти се опитвате да се справите с него. Чета го по лицето ти.

— Да нямаш и кристално кълбо?

— Бъди сериозен. Ако не искаш да говориш по въпроса, недей. Но наистина разчитам лицето ти. Знаеш ли какво е „език на тялото“?

— Имаш предвид като при покера, нали? Малки сигнали, които ти показват, че някой блъфира?

— Точно така. Повечето хора не се чувстват удобно, когато лъжат. И когато блъфират, започват да се усмихват. Или пък лицето им се вкаменява. Или започват да се чешат по носа. В специалните части изкарахме курс как да преценяваме заплахата по изражението на лицето. Преподаваше ни прочут психолог. Трябваше да се научим да долавяме измамата. Важно е да знаеш кога някой ще извади пищова си и кога просто търси дъвка в джоба си.

— Винаги мога да кажа кога Горди лъже.

— Така ли?

— Да. Движи си устните.

— Аха — усмихна се Кърт. — Значи искаш деца. Сигурно и по-голяма къща, по-лъскава кола. Повече играчки.

— Не забравяй за световния мир и билетите.

— Искаш ли да ръководиш „Ентроникс“?

— Последния път, когато се погледнах в огледалото, не бях японец.

— Но искаш да ръководиш компания, нали?

— Минавала ми е подобна мисъл през главата. Обикновено, когато попрекаля с пиенето.

Кърт кимна.

— Ти си амбициозен тип.

— Жена ми смята, че имам по-малко амбиция и от костенурка.

— Подценява те.

— Може и така да е.

— Е, аз не те подценявам, човече. Казах го преди и пак ще го повторя. Никога не забравям услуга. Ще видиш.

17.

В събота сутрин се обадих в дома на Летаски.

Изненада се, когато чу гласа ми. Поговорихме малко. Поздравих го, че ни отмъкна сделката с „Албъртсън“ изпод носа, после пристъпих към деловата част.

— Горди ли те накара да ми звъннеш? — засмя се той.

— Държим те под око от известно време — отговорих.

— Жена ми обича Чикаго.

— Бостън ще й хареса повече.

— Поласкан съм. Наистина. Но вече два пъти отхвърлих предложенията на Горди. Всъщност, три пъти. Не се обиждай, но тук ми харесва. Обичам си работата.

— Идваш ли понякога по работа в Бостън?

— Непрекъснато. Веднъж седмично.

Разбрахме се да се видим след няколко дни, когато пристигне в Бостън. Не искаше да се срещаме в централата на „Ентроникс“, където щеше да види познати и някой можеше да го издаде в „Нек“. Споразумяхме се да закусим заедно в хотела му.

Рано в понеделник сутрин Кърт ме заведе във фитнес клуба си в Съмървил. Не видях красиви жени в трика, нито бар с плодови сокове и минерална вода.

Беше прост мъжки фитнес, който миришеше на пот, кожа и адреналин. Подът бе застлан с очукано дюшеме. От тавана висяха боксови круши. По рафтове бяха подредени медицински топки, а в центъра на помещението имаше боксов ринг. Няколко души скачаха на въже. Всички познаваха Кърт и очевидно го харесваха. В тоалетната имаше старомодно казанче с верига. Съблекалнята беше кошмарна.

Но ми хареса. Беше много по-истински от лъскавите клубове, на които понякога ставах член, но не посещавах. Имаше няколко пътеки за тичане и лежанки за вдигане на тежести.