Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 57

— Как мина?

Не се обичахме много и винаги бяхме нащрек един срещу друг, като вълци, които преценяват противника си. Във въпроса ми нямаше нищо особено, но той схвана идеята: Сключи ли сделката? Ще ми станеш ли началник?

Изгледа ме мрачно.

— Демонстрацията — напомних му. — Тази сутрин. Във „Фиделити“.

— Аха.

— Показа им шестдесетинчовия, нали?

Той кимна и ме загледа враждебно с разширени ноздри.

— Демонстрацията се провали.

— Провали се?

— Аха. Мониторът не проработи. Пълен провал.

— Не проработи?

— Точно така.

— Шегуваш се.

— Не, Джейсън, не се шегувам — студено отвърна той. — Изобщо не се шегувам.

— Разбира се. Господи, наистина съжалявам. Изгуби ли сделката с „Фиделити“?

Той кимна и се вторачи напрегнато в мен.

— Естествено. Никой не иска да похарчи десет хиляди долара на парче за телевизори, които не работят. Така че, да, изгубих сделката.

— Мамка му! А беше вписал „Фиделити“ в плана като готова работа, нали?

Тревър стисна устни.

— Виж сега, Джейсън. Напоследък двамата с Брет Глийсън бяхме нападнати от адски лош късмет. Спуках гума, после електрическата система в колата ми се скапа. Компютърът на Брет сдаде багажа. Сега пък ми се падна неработещ телевизор, и то след като бе изпробван тук. В резултат на това и двамата изгубихме важни сделки.

— Е, и?

— Какво общо имаме аз и Брет ли? И двамата се стремим към мястото на Крофърд. Съревноваваме се с теб. А на теб нищо не ти се случва. Така че не мога да се начудя защо става всичко това.

— Търсиш причина? Или обяснение? Имам предвид, да, гадна работа е, но просто и двамата нямате късмет напоследък. Това е всичко.

Може и да не беше лош късмет. Двама амбициозни типове, съперници за място, което носеше добри пари и ги правеше началници. Възможно ли бе да се саботират един друг? Хората са гадни понякога. Дори добри приятели като тях. Скорпиони в шише. В компании като нашата ставаха странни неща. Напомних си да започна да си правя копия на всички документи и да ги нося у дома.

— Без късмет — повтори той. — А аз винаги съм имал страхотен късмет.

— А, сега загрявам. Проваляш сделките си наляво и надясно, но аз съм виновен за това. Тъжна работа. Слушай, Тревър, човек сам си гради късмета.

Канех се да му дам да разбере, тъй като наистина бях ядосан, но от коридора долетя писък. Спогледахме се озадачено.

Нов женски писък, после някой изкрещя. Отидохме да видим какво става.

Пред Плазмената лаборатория се бе струпала малка тълпа. Жената, която бе изпищяла, млада администраторка, продължаваше да вие с цяло гърло и да стиска бравата, сякаш за да не се срине на пода.

— Какво има? — попитах. — Какво става?

— Мерил почука на вратата няколко пъти, но Фил не отвори, затова тя влезе вътре. Искаше да види дали Фил е там — отговори Кевин Таминек. — Имам предвид, Фил винаги е в лабораторията. И, господи…

Горди се втурна към нас задъхан.

— Какво става тук? — извика ядосано.