Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 56

В пет и половина сутринта двамата седнахме на велоергометрите. Кърт настоя, че десет-петнадесет минути усилено въртене на педалите ще загрее кръвта ни. Той беше издокаран в черна тениска без ръкави. Имаше страхотни бицепси.

Поговорихме си малко, докато карахме. Съобщи ми, че щял да започне да осъвременява системата за наблюдение в службата и да я замени с дигитална.

— Всички записи ще бъдат дигитални — каза той. — И свързани с интернет. После трябва да се заема със системата за достъп.

— Всички имаме карти — отбелязах.

— Също и чистачите. И могат да влязат във всеки офис. А според теб, колко ще ти струва да подкупиш някой от тези мизерни емигранти, за да ти дадат картата си? Стотина долара? Трябва да имаме ключалки, които разчитат пръстови отпечатъци.

— Наистина ли смяташ, че Сканлън ще одобри идеята ти?

— Не съм убеден. Харесва му, но ще струва доста пари.

— Сканлън говорил ли е с Горди по въпроса?

— Горди? Не, Сканлън трябва да получи одобрение от Дик Харди. Затова иска да изчака няколко месеца. Нали разбираш, никой не е склонен да харчи пари за охрана, освен ако няма проблем. Парите потичат само когато се яви проблем.

— Още си нов в работата — казах. — Вероятно не е много разумно да притискаш Сканлън в ъгъла.

— Изобщо не възнамерявам да го притискам. Човек трябва да знае кога да се бие и кога да се оттегли — усмихна се той. — Това е едно от първите неща, които научаваш в армията. Има го и в книгите, които ми подари.

— Аха.

Не ми стигаше въздух и се опитвах да икономисам думите си.

— Хей, страшно ми харесаха книгите за корпоративната война. Схващам за какво става дума, човече. Наистина загрявам.

— Да — изстенах с мъка. — Сигурно ги разбират по-добре от повечето началници.

— Май да. Всички тези фалшиви корпоративни войни с дивотиите им за убиване на конкуренцията. Смешна история — ухили се той и скочи от велоергометъра. — Готов ли си за коремните преси?

След като се изкъпахме и преоблякохме, Кърт ми подаде тънка папка. Застанах насред улицата и се зачетох.

Нямах представа как го бе направил, но бе успял да открие точната сума, която Летаски бе получил през последните четири години — заплата, комисиони и премии. Знаеше на колко възлиза ипотеката му, каква е лихвата, колко му остава да изплаща, както и каква е цената на къщата му в Иванстън.

В папката бяха и плащанията по колата му. Имената на жена му и трите му деца. Фактът, че бе роден и израснал в Амарило, Тексас. Кърт бе отбелязал, че жена му не работи, а и трите му деца учеха в частни училища, които струваха доста пари. Видях сумата в разплащателната му сметка, парите, които дължеше по кредитните си карти, основните му разноски. Направо бе страшно с какво количество информация се бе сдобил Кърт.

— Как откри всичко това? — попитах, докато отивахме към мотора му.

Кърт се усмихна.

— Няма нужда да знаеш всичко, човече. Важното е, че винаги трябва да имаш по-добро разузнаване от врага.

Тъй като днес бе първият работен на Кърт, предложих да го заведа на обяд. Но той бе затрупан с документация, оперативни и разни подобни. Тревър Алард се върна от „Фиделити“ в офиса около обяд — много по-рано, отколкото очаквах. Отидох при него и попитах небрежно?