Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 53

— А, това е нищо.

— Не е нищо, Джейсън — възрази той. — Не е нищо.

— Е, направих го с удоволствие. Какви военни трофеи имаш?

Кърт стана и отвори вратата към малка стая. Вътре миришеше на барут и нещо непознато — остро и резливо. На дълга пейка, в спретнати редици бяха сложени странни оръжия. Кърт взе стара пушка с дървен приклад.

— Виж това. Маузерка-98 от Втората световна война. Стандартното оръжие на Вермахта. Купих я от иракски фермер, който твърдете, че бил свалил един от хеликоптерите ни с нея — засмя се той. — На хеликоптера нямаше и драскотина.

— Работи ли?

— Нямам представа. Не бих посмял да опитам — отговори, после измъкна някакъв пистолет и го протегна към мен. — Прилича на берета от 1934 година, нали?

— Абсолютно — отвърнах със сериозно лице. — Несъмнено.

— Но виж маркировката. Изработен е в Пакистан. В работилницата на Дара Адам Кел.

— Кой?

— Това е градче между Пешавар и Кохат. Прочуто с производството на имитации на всички пистолети по света. Там се въоръжават талибаните от Стан.

— Стан?

— Така наричахме Афганистан. Можеш да разбереш, че е специалитет от Дара по лошата странична маркировка.

— Фалшив ли е?

— Изненадващо е какво можеш да направиш, ако разполагаш с неограничено време, кутия с инструменти и деветима синове — обясни ми Кърт и ми показа черен правоъгълник с дупка от куршум в средата. — Това е плочка за предпазване от малокалибрени оръжия.

— Или е използвана, или е дефектна — отбелязах.

— Спаси ми живота. Стоях на купола на танк в Ирак и внезапно бях отхвърлен напред. Някакъв мръсен снайперист ме уцели. За щастие, бях сложил плочката в бронираната си жилетка. Виж как я проби куршумът. Проби дори дрехите ми и ме насини жестоко, но пропусна гръбнака.

— И ти позволиха да вземеш всичко това със себе си?

— Много от момчетата го правеха.

— Законно?

Той се изсмя весело.

— Някои от тези оръжия работят ли? — попитах.

— Повечето са имитации и не са надеждни. Не е разумно да ги използваш, защото могат да избухнат в лицето ти.

Забелязах табла с туби, които приличаха на маслените бои на художник. Взех една от тях и я разгледах. На етикета пишеше „Течност за корозиране на метал — амалгама от живак и индий“. Имаше и надпис „Армия на САЩ“. Тъкмо се канех да го разпитам за тубата, когато той попита:

— Знаеш ли как да използваш пистолет?

— Насочваш го и стреляш, нали?

— Не съвсем. Снайперистите се обучават с години.

— Тъпаците, които живеят във фургони и се женят за братовчедките си, изглеждат напълно способни да ги използват без никакво обучение.

— Знаеш ли нещо за отката?

— Разбира се. Пистолетът отскача силно назад. Гледал съм „Лоши момчета“ поне двайсет, пъти. Всичко, което знам за оръжията, съм научил от филмите.

— Искаш ли да те науча да стреляш с пистолет? Познавам един тип, който е собственик на стрелбище. И не е далеч оттук.

— Не си падам по пищовите.

— А би трябвало. Всеки мъж трябва да може да използва пистолет. Особено в днешно време. Трябва да си в състояние да защитиш жена си.

— Когато ни нападнат терористи, веднага ще ти звънна.

— Сериозно говоря.