Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 52

— „Тайните на морските тюлени: принципите на ръководство на елитните военни сили“ — засмя се той. — „Корпоративният воин“. Това са военни книги, шефе. Нямам нужда да ги чета. Видях достатъчно навремето.

Почувствах се като пълен идиот. Стоях пред човек, който имаше богат опит в истинския свят, а му давах купчина малоумни книги за удобно настанените в кожените си столове корпоративни войни. А и откъде ми беше хрумнало, че Кърт изобщо си пада по четенето?

— Да, ама те ти обясняват как да приложиш опита си в свят, който не познаваш — оправдах се.

Кърт кимна.

— Разбирам.

— Прегледай ги — настоях. — Може да ти се сторят интересни.

— Ще го направя, шефе. Ще го направя. Падам си по усъвършенстването.

— Страхотно. Слушай, искам да те помоля за една услуга.

— Казвай. Влез вътре. Ще ти дам нещо за пиене и ще ти покажа военните ми трофеи.

Вътре къщата бе така спретната, както и отвън. Чиста, подредена и семпла. Изглеждаше модерна. В хладилника нямаше друго, освен бутилки минерална вода, „Гейторейд“ и протеинови шейкове. Със сигурност нямаше да получа бира.

— „Гейторейд“? — предложи ми Кърт.

— Предпочитам вода — отговорих.

Метна ми шише минерална вода, взе едно за себе си и се настанихме в минималистично обзаведената всекидневна — канапе, кресло и стар телевизор.

Разказах му за съревнованието за мястото на Крофърд, как Глийсън бе провалил важна презентация пред „Банк ъф Америка“ и как Тревър бе изгубил сделката с „Павилион“. Добавих, че в понеделник Тревър ще прави демонстрация във „Фиделити“ и сигурно ще успее да сключи сделката, а това ще му върне благоволението и любовта на Горди.

После му обясних как мръсникът Горди иска да привлека при нас Джим Летаски от „Нек“.

— Все едно ме е накарал да му донеса метлата на баба Яга — казах.

— Какво имаш предвид?

— Задачата е невъзможна. Горди нарочно ме накисва, за да се проваля. Иска да даде мястото на Тревър.

— Защо си толкова убеден, че ще се провалиш?

— Защото научих от секретарката на Горди, че той самият от години се опитва да привлече Летаски. Но човекът живее в Чикаго с жена си и децата и няма причина да се мести в Бостън и да започва отново в „Ентроникс“.

— Достатъчно старши ли си, за да преговаряш с този тип?

— Предполагам, че да. Районен мениджър съм. Запознах се с Летаски и двамата се харесахме.

— Добре ли го познаваш?

— Не, там е работата. Почти не го познавам. Направих обичайните проучвания и звъннах няколко телефона, но не открих нищо, което да ми помогне. Случайно да имаш приятел в охраната на „Нек“?

— Съжалявам — усмихна се той. — Защо? Искаш информация за него ли?

— Възможно ли е изобщо да се направи подобно нещо?

— Просто трябва да знаеш къде да търсиш.

— Мислиш ли, че можеш да откриеш какви пари изкарва в „Нек“?

— Обзалагам се, че мога да направя много повече.

— Това ще бъде страхотно!

— Дай ми няколко дни. Ще видя до какво ще се добера. На времето наричахме това „Дейно разузнаване“.

— Благодаря ти, човече.

Той сви рамене.

— Няма нужда от благодарности. Заложи си главата заради мен.

— Аз?

— Имам предвид, че ме препоръча пред Сканлън. Гарантира за мен.