Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 51

— Джим Летаски? — попита Мелани. — Разбира се. Лесна работа.

— Казваш го сякаш го познаваш.

Тя поклати отрицателно глава и затрака бързо на компютъра.

— Ето го, заповядай.

— Как успя така светкавично?

— Магия.

— Всички домашни телефони на служителите в „Нек“ ли имаш?

— Не. Кент се опитва да привлече Летаски при нас от години. Често изпращам цветя на жена му.

Мелани имаше абсолютно невинен вид. Нямаше представа как шефът й се преструва, че едва знае за съществуването на Летаски.

— Но Летаски отказва да помръдне — добави тя. — Искаш ля името на любимия им цветар?

— Не, благодаря, Мел — отговорих. — Не възнамерявам да изпращам цветя.

16.

След работа отидох до сервиза на Уилки, за да си прибера колата. На път натам послушах още малко от диска с генерала, който ръмжеше енергично: „Единственият начин да оцелееш в засада е незабавно да отвърнеш на вражеския огън и да се втурнеш към стрелците, принуждавайки ги да търсят укритие.“

Оставих колата под наем в сервиза, откъдето фирмата щеше да си я прибере. За щастие, реших да проверя багажника и се оказа, че едва не бях забравил вътре торбата с книги.

В катастрофите има и нещо положително — когато си прибереш колата от сервиза, изглежда чисто нова. Любимата ми акура имаше вид на току-що изкарана от изложбената зала. А думите на генерала звучаха още по-внушително от луксозната ми уредба.

После звъннах на Кърт Семко. Казах му, че съм на около шест-седем километра от дома му — беше ми споменал, че живее под наем в Холистън. Обясних му, че имам подарък за него. Той ме покани да го посетя.

Намерих го лесно. Живееше в малка едноетажна къща от червени тухли с черни капаци на прозорците, каквато можете да видите във всяко предградие в Америка. Беше много малка, но наскоро боядисана и идеално поддържана. Да не би пък да очаквах войнишка палатка?

Паркирах на частното пътче, което бе гарвановочерно и очевидно наскоро асфалтирано. Извадих купчината книги от багажника и звъннах на звънеца. Бях ги прочел, а и смятах, че Кърт ще се нуждае от тях повече от мен.

Той ми отвори, издокаран в снежнобяла тениска.

— Добре дошъл в самотната крепост — поздрави ме. — Тъкмо осъвременявам електрическата инсталация.

— Сам ли го правиш?

Той кимна.

— Къщата е под наем, но ми писна вечно да ми изгарят бушоните. А и кабелите са стари. Затова реших да се заема с тях.

Кърт забеляза книгите в ръката ми.

— За мен ли са?

— Да.

Той ги огледа внимателно.

— „Оцеляване в бизнеса“ — прочете на глас. — „Ръководство за унищожаването на пленниците в корпоративния свят“. Какво е всичко това?

— Реших, че може да ти свършат работа — отговорих, като ги оставих на масата. — Сега вече и ти си член на корпоративния свят.