Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 5

— Болезнена работа.

От стадиона долетяха разочаровани викове.

— Топката удари задната част на ръкавицата — съобщи коментаторът. — Страхотна грешка.

Изстенахме едновременно.

Харли изключи радиото.

— Не мога да понеса повече — заяви той.

— Благодаря ти — казах, когато отбихме на паркинга на сервиза.

Мястото бе мърляво и изглеждаше като ремонтирана бензиностанция. Надписът гласеше: „Автосервиз Уилки“. Дежурният управител се казваше Абдул и вероятно не минаваше лесно през проверките по летищата напоследък. Помислих си, че Харли веднага ще свали колата ми от платформата, но той влезе в чакалнята и загледа как Абдул записваше данните от застраховката ми. И тук забелязах лепенки на специалните части.

— Джеремая вкъщи ли си е? — попита Харли.

— Да — отговори Абдул. — Разбира се. У дома, с децата.

— Това е мой приятел — обясни Харли. — Погрижете се добре за него.

Огледах се и загрях, че говореше за мен.

— Разбира се, Кърт — кимна Абдул.

— Кажи на Джери, че съм идвал тук — заръча Харли.

Зачетох се в стар екземпляр на „Максим“, а шофьорът на пикапа и Абдул влязоха в сервиза. Върнаха се след няколко минути.

— Абдул ще възложи колата ти на най-добрия си монтьор — съобщи ми Харли. — Тук си вършат добре работата. Имат дори компютризирана система за смесване на бои. Чудесна работилница. Оправете се със застраховката, а аз ще закарам колата в сервиза.

— Благодаря ти — казах.

— Добре, Кърт, ще се видим по-късно — кимна Абдул.

Излязох след няколко минути и открих Харли, седнал в пикапа. Двигателят ръмжеше тихо, а той слушаше мача по радиото.

— Къде живееш? — попита ме той. — Ще те закарам до вас.

— Доста далеч съм. Белмонт.

— Вземи си нещата от колата и се качвай.

— Наистина ли нямаш нищо против?

— Плащат ми на час, а не на бройка.

Взех си дисковете от пода на колата, куфарчето и бейзболната ръкавица от задната седалка.

— Да не си работил в сервиз? — попитах, когато се качих в пикапа.

— Работил съм какво ли не — отвърна той.

— Харесва ли ти да превозваш развалени коли?

Той се извърна и ме изгледа, сякаш внезапно бях откачил.

— Работя каквото падне.

— Хората вече не обичат ли да наемат войници?

— Хората обичат да наемат войници — отговори той. — Но не и такива с ПУ.

— Какво е ПУ?

— Позорно уволнение. Задължен си да го впишеш в молбата, а веднага щом го видят, те изритват навън.

— Ох — притесних се. — Съжалявам, че попитах. Не е моя работа.

— Не е болка за умиране. Но просто ме дразни. Ако те уволнят по този начин, не получаваш пенсия, нито осигуровки като ветеран. Гадна история.

— Как се случи? — попитах. — Ако нямаш нищо против да ми обясниш, разбира се.

Поредното дълго мълчание. Той даде мигач и мина в другата лента.

— Не, нямам нищо против.

Отново замълча и се зачудих дали изобщо възнамеряваше да ми отговори. После каза:

— Командирът нареди на половината от екипа ни да отидат на самоубийствена мисия до Тикрит. Казах му, че шансът да попаднат в засада е деветдесет и девет процента. И знаеш ли какво стана? Наистина попаднаха в засада. Атакуваха ги с ракети. Моят приятел — Джими Донадио — бе убит.

Харли замълча и се вторачи в пътя.