Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 4

Единият от коментаторите говореше за питчъра на „Ред Сокс“:

— … дори във върховния момент на кариерата си, той никога няма да приближи рекорда от сто и една мили в час, постигнат от… Джери, трябва да знаещ чий е рекордът, нали?

Другият тип отговори:

— Да, Нолън Райън.

— Нолън Райън — повтори първият. — Много добре. Двадесети август, хиляда деветстотин седемдесет и четвърта, на стадиона в Анахайм.

Вероятно четеше от телепромптера.

— Грешка — казах.

Харли се извърна към мен.

— Какво?

— Тези типове не знаят какво говорят. Рекордът за бързина принадлежи на Марк Уолърс.

— Точно така — кимна Харли. — Марк Уолърс. Сто и три мили в час, хиляда деветстотин деветдесет и пета.

— Браво — изненадах се леко.

— Летните тренировки на „Атланта Брейвс“ — ухили се той с блестящо белите си зъби. — Мислех, че никой, освен мен не го знае.

— Разбира се, най-бързият питчър, макар и не от главната лига…

— Стив Далковски — прекъсна ме Харли. — Сто и десет мили в час.

— Разбил маската на рефера — добавих. — Значи и ти си бил луд на тема бейзбол като дете, а? С колекция от хиляди бейзболни картички?

Той отново се усмихна.

— Позна. От чудесните пакетчета дъвка „Топс“.

— Но дъвките винаги омазваха една от картите в пакета, нали?

Харли се засмя.

— Баща ти водеше ли те често във „Фенуей“? — попитах.

— Не съм израснал тук — отговори той. — От Мичиган съм. Баща ми нямаше време за мен, а и не можехме да си позволим билетите за мачовете.

— И ние не можехме — казах. — Затова слушах мачовете по радиото.

— И аз така.

— Играеше ли бейзбол в задния двор? Чупеше ли съседските прозорци? — засмях се.

— Нямахме заден двор.

— Ние също. Приятелите ми и аз играехме в парка.

Той кимна и се усмихна.

Имах чувството, че познавам този тип. Бяхме с еднакъв произход — без пари, без задни дворове. Само дето аз завърших колеж и седях тук, издокаран в скъп костюм, а той се бе записал в армията като много от приятелите ми от гимназията.

Известно време слушахме мача. Беше ред на питчъра на Сиатъл. Чухме изтрещяването на топката в бухалката.

— Висока топка в лявото поле! — изрева спортният коментатор.

Топката летеше право към ръкавицата на играч от нашия отбор, който бе прочут с некадърността си.

— Ще я хване — заяви коментаторът. — Лети право към ръкавицата му.

— Ще я изпусне — казах.

Харли се засмя.

— Обзалагам се, че позна.

— Ето, слушай.

Харли се засмя още по-силно.