Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 6

— Добро хлапе беше — продължи след малко. — Тъкмо му предстоеше да си замине за вкъщи и да види бебето си за първи път. Много го обичах. И побеснях. Нахвърлих се върху командира и го фраснах с глава в лицето. Счупих му носа.

— Леле — изсумтях. — Господи! Не те обвинявам. На военен съд ли те пратиха?

Харли сви рамене.

— Имах късмет, че не ме заключиха в „Левънуърт“. За щастие никой не искаше да се разчуе какво бе станало в онази нощ. Началниците определено не горяха от желание военната полиция да си зарови носа в случая. Щеше да е лошо за морала на войниците. А най-вече — лоша реклама. Тогава ми предложиха да приема позорното уволнение, вместо да лежа в затвора.

— Леле — повторих.

— А ти какъв си? Адвокат ли?

— Не. Продавач.

— Къде?

— В „Ентроникс“. Във Фрамингам.

— Страхотно. Можеш ли да ми уредиш евтин плазмен телевизор?

Поколебах се.

— Не продавам на дребно, но може и да успея да направя нещо.

Той се усмихна.

— Шегувам се. Не мога да си позволя плазмен телевизор, дори на цени на едро. Забелязах бейзболната ти ръкавица. Много е готина. Златната ръкавица на „Раулингс“. Професионалистите използват такива. Изглежда чисто нова. Наскоро ли я купи?

— Преди две години. Подарък от жена ми.

— Аха. Играеш ли?

— Не много. Най-вече в отбора на компанията. Но сме скапаняци. Този сезон претърпяваме загуба след загуба. Също като балтиморските „Ориолс“ през 1988-а. Ти играеш ли?

Харли отново сви рамене.

— Играех.

Ново мълчание.

— В училищния отбор ли беше? — попитах.

— Детройтските „Тайгърс“ ме поканиха, но не подписах договор.

— Сериозно ли говориш?

— Скоростта ми беше деветдесет и четири или и пет мили в час.

— Мили боже! — извиках изненадано и се вторачих в него.

— Но тогава дори не мислех за игра. Записах се в армията. Казвам се Кърт, между другото — протегна ми ръка той и стисна моята здраво. — Кърт Семко.

— Джейсън Стедман.

Замълчахме и внезапно ми дойде страхотна идея.

— Имаме нужда от питчър — казах.

— Кой има нужда?

— Отборът на компанията ни. Утре вечер имаме мач. Искаш ли да играеш с нас?

— Не трябва ли да работя за компанията? — попита Кърт след малко.

— Момчетата, с които ще играем, нямат представа кой работи за компанията и кой не.

Кърт отново замълча.

— Е, какво мислиш? — попитах след минута.

Той сви рамене.

— Не знам.

Гледаше си пътя, но на лицето му се изписа лека усмивка.

В онзи момент идеята ми се струваше чудесна.

2.

Обичам жена си.

Понякога не мога да повярвам, че подобна изискана и интелигентна жена, при това невероятно красива, се бе омъжила за човек като мен. Тя обича да се шегува, че ухажването ми е било най-добрата ми стратегия като продавач. Съгласен съм с нея. Все пак сключих сделката.

Когато влязох вкъщи, Кейт седеше на канапето и гледаше телевизия. В скута й имаше купа с пуканки, а на масичката за кафе пред нея — чаша вино. Носеше избелели спортни шорти, които подчертаваха красивите й дълги крака. Веднага щом ме видя, скочи и се втурна да ме прегърне. Потръпнах от болка, но тя не забеляза.

— О, господи — извика. — Толкова се разтревожих.