Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 168

Кърт го видя и се ухили. Продължи да говори, сякаш бях насочил пръст срещу него, а не оръжие.

— Остави бележка за самоубийство — продължи той спокойно. — На компютъра ти е. Напоследък подобни неща се случват все по-често.

Пистолетът лежеше тежко и неудобно в ръката ми. Сърцето ми биеше толкова ожесточено, че ръката ми трепереше.

— Ченгетата чуха всяка дума, която си казахме — заявих. — Имам микрофон, приятелю. Самоубийството няма да свърши работа. Съжалявам.

Кърт не ми обърна внимание.

— Държиш пистолет само с една ръка? — изненада се той. — Това не е лесно.

Хванах пистолета и с двете си ръце. Размърдах пръсти и се опитах да намеря поза, която да ми е удобна.

— Извини се на жена си и неродената си дъщеря. Между другото, това са резултатите от теста. Момиче. Поздравления.

За миг се вцепених, но после се стегнах.

— Също като самоубийството на Фил Рифкин — казах. — Той не се обеси, ти си го удушил, а после си го направил да изглежда като самоубийство.

Кърт примигна. Усмивката му вече не бе толкова широка.

— Защото те е хванал да влизаш в плазмената лаборатория и да правиш нещо на телевизорите. Не си очаквал да е тук в неделя, тъй като не знаеше, че Фил работи в странни часове.

— Моля те, кажи ми, че не си се сетил за това чак сега — ухили се Кърт.

— Мисля, че го знам от доста време. Просто не исках да го призная дори пред себе си.

Лявата ми ръка поддържаше дясната ми китка. Не знаех дали това е правилната поза. Какво изобщо знаех, по дяволите? Насочваш и стреляш. Натискаш спусъка. Ако не успееш от първия път, пробваш отново. Евентуално щях да го уцеля. В гърдите или дори в главата. Ръцете ми трепереха.

— Зареди ли го, Джейсън? Знаеш ли как да го заредиш?

Кърт се захили. В изражението му имаше нещо почти бащинско, гордо и развеселено, сякаш наблюдаваше магариите на малкия си син.

— Ако заредиш куршумите погрешно, прецакан си. Оръжието може да избухне в ръката ти. Да убие теб вместо мен.

Знаех, че лъжеше. Поне това знаех. Но къде беше Кениън? Не можеше ли да ме чуе? Колко време му бе нужно, за да стигне дотук?

— Добър избор на оръжие, Джейсън — продължи Кърт, като пристъпи към мен. — Модел 1911, серия 70. Страхотен пищов. Харесва ми повече дори от глок.

Той пристъпи още по-близо.

— Замръзни, Кърт.

— Чудесно оръжие. Много по-добро от беретата, която армията раздава и е пълен боклук. Това има страхотна стопираща мощ.

Кърт се приближи на около три метра. Вече не беше проблем да го улуча.

— Замръзни или ще те гръмна! — извиках.

— Трябваше да приемеш предложението ми да ти дам уроци по стрелба, Джейсън. Както ти казах, човек никога не знае кога ще му потрябват.

— Говоря сериозно — казах. — Ако направиш още една стъпка, ще натисна спусъка.

Къде, по дяволите, бяха ченгетата?

— Момче, по начина, по който държиш пистолета, откатът ще ти откъсне пръста. Трябва да внимаваш.

Поколебах се, но само за миг.

— Няма да ме убиеш, Джейсън. Никога преди не си убивал човек и няма да го направиш и сега. Тип като теб никога не може да отнеме нечий живот.