Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 170

Потта ми се лееше обилно. Трябваше да се измъкна оттук. Опитах се да се набера на парапета, но не успях.

Бях хванат в капан.

Внезапно лампите на тавана светнаха. После и мониторът. Появи се лицето на Кърт. Отблизо. Ухилено широко. Заемаше целия панел.

— Думата на деня е „отмъщение“ — засмя се той. — Хубава дума, нали?

Вторачих се в лицето му на монитора. Как, по дяволите, го правеше?

— Леле, къпеш се в пот — отбеляза той. — Горещичко е там, нали?

Вдигнах очи и забелязах сребристото око на камера.

— Да, точно така — каза Кърт. — Аз съм. А ти приличаш на удавен плъх. Няма нужда да натискаш аварийния бутон. Не работи. И в контролната зала няма никой. Изпратих Едуардо у дома. Казах му, че ще го отменя, защото бездруго трябва да проведа някои диагностични тестове.

— Какво ще правиш, Кърт? Ще ме оставиш тук цяла нощ?

— Не. Мислех да се позабавлявам малко с теб. Гледай сега.

Образът му примигна и екранът потъмня. Появи се нов образ, неясен и мъглив, но ми бяха нужни само няколко секунди, за да позная собствената си спалня. Камерата бавно се съсредоточи върху леглото, където лежеше Кейт.

По лицето й проблясваше странна синя светлина.

— Ето я и жената — засмя се Кърт. — Преди няколко нощи. Предполагам, че е заспала, докато е гледала телевизия. „Отчаяни съпруги“ може би. Тя самата е отчаяна съпруга.

Сърцето ми заби лудо.

— Имах безброй възможности да инсталирам камерата. По дяволите, жена ти вечно ме канеше у вас. Сигурно ме намира за привлекателен. Истински мъж, а не мизерен скапаняк като теб. Вечно си бил тромавият воин в креслото.

Появи се друга сцена. Кейт и аз в леглото. Тя гледаше телевизия, а аз четях списание.

— Няма да коментирам сексуалните ти техники, брато — продължи Кърт. — Но мога да кажа, че доста ви погледах.

— Май не искаш другата половина, а? — попитах.

— Другата половина?

Образът на Кейт се замени от лицето на Кърт.

— Лостът на порше карера е дълъг четиридесет сантиметра — казах. — Парчето, което ти дадох, е колко? Двайсетина? Сети се.

— Аха — засмя се той. — Много мило. Може и да си научил нещо все пак.

— Учих се от майстора — отвърнах. — Научи ме да играя мръсно. Ако искаш другото парче, върни ме на двадесетия етаж в кабинета ми. Ще го взема от скривалището и ще ти го дам. А после ще ме пуснеш да отида да освободя Греъм. И всичко ще свърши.

Кърт се вторачи в мен и примигна няколко пъти.

— Сключваме ли сделката? — попитах.

Той се усмихна. Отдръпна се назад и видях кабинета си. Седеше пред компютъра ми. Вероятно бе включил камерата към него. Не знаех и не ми пукаше.

Важното бе, че май идеята ми щеше да свърши работа.

Асансьорът потръпна отново и заработи.

Загледах копчетата да се осветяват в оранжево.

Натиснах бутона за повторно набиране на мобифона си. Този път звънна.

— Полиция — каза рязък мъжки глас.

— Намирам се в асансьор в сградата на „Ентроникс“ във Фрамингам — казах бързо. — Казвам се Джейсън Стедман. Животът ми е в опасност. На двадесетия етаж има един тип, който иска да ме убие.

— Изчакайте, моля.

— Изпратете някого! — изкрещях вбесено.

Вратата на асансьора се отвори на двадесетия етаж.