Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 120

— Човече, това е тежко — отбеляза той. — Вижте!

Занесе капачката на друг от отбора си, който, доколкото си спомнях, бе електроинженер. Инженерът претегли капачката в ръката си.

— Охо, някой е сложил рибарски тежести в капачката — каза той. — Невероятно.

После отиде до бухалката и я вдигна. Разгледа я внимателно и махна на съотборниците си.

— Хей! — извика един от тях. — Тази бухалка е подправена!

Тревър вдигна поглед, за да провери какво става.

— Нагласил си бухалката — възмутено го обвини един от хората на „Метадайн“.

— Какво? — учуди се Тревър и се втурна към тях.

Нашият отбор също тръгна към пейките, за да види за какво бе суматохата.

— Вътрешността на бухалката е изтънена — обясни инженерът. — Дори можеш да видиш стърготините. И някой е сложил оловна лента в края.

— Хей, не съм правил нищо такова! — протестира Тревър. — Дори не знам как.

— Да бе — отвърна един от съперниците заядливо. — Някоя магьосница ти е помогнала.

— Не съм! — изкрещя Тревър.

— Губите мача — заяви инженерът. — Това е мошеничество.

— Нищо чудно, че напоследък „Ентроникс“ печелят мачовете — захилиха се противниците. — Мошеничестват.

Отборът на „Метадайн“ настоя да провери и останалите ни бухалки, но откриха само обичайните драскотини. Единствено бухалката на Тревър бе незаконна. Изтъняването на стените и добавянето на тежест в края увеличавало „трамплиновия ефект“, както го нарече инженерът, и бухалката вършела невероятна работа.

Но Тревър не бе готов да се предаде без борба. Стоеше насред игрището в чисто новите си бели маратонки „Адидас“ и протестираше, че никога не е мамил в спорта и не би направил подобно нещо, пък и дори не знаел как да го направи.

Трудно е да се каже колко души му повярваха. Чух как Фестино казва на Летаски:

— За един прост мач между две компании? Това е сериозен конкурентен дух.

Летаски, вечният дипломат, се престори, че не чува. Беше ми казал, че играе баскетбол с Тревър и Глийсън в четвъртък вечер, и наистина внимаваше да не заема страна.

— Или бухалката си е била така — каза Тревър, — или…

И вдигна очи към Кърт.

— Това копеле го е направило. Отново ме прекара — изкрещя той и посочи към мен и Кърт. — Тези двамата. Момчета, не сте ли забелязали, че напоследък сме подложени на терор?

Кърт го изгледа объркано, сви рамене и се отправи към паркинга. Последвах го.

— Защо? — попитах, когато се отдалечихме от останалите.

— Не мислиш, че аз съм го направил, нали?

— Мисля.

Тревър ни настигна и заговори бързо на Кърт:

— Ти си интересен тип. Потаен.

— Така ли? — спокойно попита Кърт.

— Направих известни проучвания — добави Тревър. — Открих сайт на специалните части и направих запитване. Попитах дали някой познава Кърт Семко.

Кърт го изгледа мрачно.

— И откри, че не съществувам, така ли? Аз съм мираж. Член съм на програмата за защита на свидетелите.

Наблюдавах спора им озадачено.

— Някой ми отговори на следващия ден. Не знаех, че си позорно уволнен от армията, Кърт. Ти знаеше ли, Джейсън? Ти го препоръча.