Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 121

— Тревър, достатъчно — казах.

— И знаеш ли защо е уволнен позорно, Джейсън?

Не отговорих.

— Знаеш ли изобщо нещо за гнусотиите, които е вършил в Ирак?

Поклатих глава.

— Сега разбирам защо приятелчето ти е готово да ти върши мръсната работа — продължи Тревър. — Защо е съгласен да е инструмент в тоталитарния ти режим на терор. Защото му уреди работа, каквато никога не би получил, ако някой се бе поровил в миналото му. Можеш да ме заплашваш колкото си искаш — обърна се той към Кърт. — Можеш да се опитваш да ме саботираш. Но накрая и двамата ще паднете отвисоко.

Кърт направи крачка към Тревър. Сграбчи го за тениската и го придърпа към себе си.

Тревър си пое дъх.

— Хайде, удари ме. И утре сутрин със сигурност няма да имаш работа.

— Кърт — казах предупредително.

Той наклони глава към Тревър.

— Имам още една тайна, която искам да споделя с теб — изрече дрезгаво Кърт.

Тревър го наблюдаваше и очакваше удара.

— Аз убих Кенеди — заяви Кърт, като пусна тениската на Тревър, който потръпна. — Сигурен ли си, приятелче? — попита го той.

— В какво?

— Имах предвид тениската ти — посочи Кърт надписа, който гласеше: „Животът е хубав“. — Сигурен ли си, че животът е хубав, Тревър? Защото аз нямаше да съм толкова сигурен, ако бях на твоето място.

44.

Кейт беше още будна, когато се прибрах у дома. Тракаше на компютъра и се ровеше из филмовите адаптации на романите на Джейн Остин.

— Не твърдеше ли точно ти, че да гледаш филмови версии на романите на Джейн Остин е като да слушаш симфониите на Бетовен, изпълнени на хармоника? — засмях се.

— Гледали ли сме „Смотанячки“? — попита тя. — Може да ти хареса. По „Ема“ на Джейн Остин, но действието се развива в наши дни в гимназия в Бевърли Хилс. Алисия Силвърстоун участва в него.

— Знаеш ли, че правят „Гордост и предразсъдъци“, в която Вин Дизел ще играе главната роля?

— Мистър Дарси? В никакъв случай — възмути се Кейт.

— Честна дума. В първата сцена Вин влиза с джипа си в английски замък. През френските прозорци, разбира се.

Тя ме изгледа мрачно.

— Помолих Кърт да дойде да види кабела — смени темата Кейт. — Както ти ми предложи.

— Чудесно.

— Ще дойде утре след работа. Поканих го да остане и на вечеря.

— На вечеря?

— Да. Какво толкова? Вечно твърдиш, че го експлоатирам, затова реших, че няма да е лошо да го поканя да хапне с нас. Можеш да донесеш китайска храна, когато се прибираш у дома.

— Мислех, че сестра ти пристига утре.

— Смятам, че тя и Кърт ще се разберат чудесно. А Итън определено ще го хареса. Нещо против ли имаш?

— Не, разбира се. Защо да имам нещо против?

Е, имах няколко причини да съм против — например че Кейт прекарваше прекалено много време с Кърт. А и не смятах, че Кърт и изисканата Сузи ще се харесат особено.

А най-основната причина бе, че се страхувах от него.

— Кейт, трябва да поговорим.

— Не трябва ли аз да го кажа?

— Става дума за Кърт.

Разказах й това, което трябваше да споделя с нея преди дълго време.

— Защо досега не ми спомена нищо? — попита тя.

— Не знам — отговорих след дълго мълчание. — Вероятно защото се срамувах.