Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 119

— Не съм.

— Не те попитах как мина денят ти. Съжалявам. Как мина?

Разказах й, че вероятно бях спасил отдела благодарение на сделката с летището в Атланта, но не споделих по какъв начин го бях постигнал. Кейт се престори на адски ентусиазирана. После каза:

— Кабелната телевизия не работи.

— Досадна работа. Обади ли се на кабелната компания?

— Разбира се — раздразнено отвърна тя. — Казаха, че имаме сигнал, което не е вярно. Съобщиха ми, че ако искаме да ни сменят кутията, ще изпратят някого след няколко дни. Но не искам да чакам. Бездруго ми е неприятно, че съм под домашен арест.

— Е, поне имаш интернет.

— Знам. Но искам да гледам телевизия. Прекалено много ли искам? Би ли погледнал кабела, моля те?

— Кейт, нямам представа как да поправя кабелната кутия.

— Може да са само жиците.

— Не съм жичкаджия. Всичко вътре изглежда като купа със спагети.

Поколебах се за секунда, но не можах да устоя.

— Защо не се обадиш на Кърт? — предложих й.

— Добра идея — усмихна се тя, без да схване заядливостта ми.

Или пък схвана, но реши да се направи на ударена. После се завъртя към лаптопа.

— Помниш ли онази актриса от филма, който гледахме снощи?

Кейт имаше две сметки в интернет компании за филми под наем, така че можеше да взима по дванадесет филма наведнъж. Напоследък наемаше доста филми от независими режисьори. Имах чувството, че Паркър Пози участва във всичките.

— Знаеш ли, че тя играе и в „Бурни времена в Риджмънт Хай“?

— Това е новина за мен.

— А пък режисьорът бил роден и израснал в Малдън. На времето пишел за „Таткото майор“.

— Мисля, че прекарваш прекалено много време в интернет.

Забелязах, че бе прочела едва няколко страници от „Братя Карамазови“.

— Как върви книгата? — попитах. — Май не си много увлечена.

— Това е проблемът, когато си на легло — отговори Кейт. — Разполагаш с всичкото време на света, но губиш възможност да се съсредоточиш. Влизам в интернет, за да проверя нещо, но то пък ме води към нещо друго и продължавам да влизам в нови страници, и постепенно се изгубвам в киберпространството. Мислех, че имаш мач тази вечер.

— Имам, но ще остана при теб.

— Защо? Не бъди глупав. Ако ми потрябваш, знам как да се свържа. Само не изключвай мобифона си този път.

Кърт играеше страхотно тази вечер, но това бе обичайно за него. Изненадващ бе успехът на Тревър. Беше добър играч и обикновено при всеки мач постигаше задоволителни резултати, но тази вечер топките направо се взривяваха от ударите му. Дори самият той изглеждаше въодушевен. Реших, че увереността му е подсилена от идеята, че скоро ще ме провали. Играеше по-добре дори от Кърт.

Отборът на „Метадайн“ не бе особено добър. Компанията произвеждаше компютърни чипове, а това не звучи твърде вълнуващо. Бейзболните мачове бяха най-интересното забавление за служителите й, но тази вечер не се кефеха на играта.

В четвъртото полувреме Тревър удари поредната топка и бухалката излетя от ръката му и падна на земята. Случи се нещо странно.

Върхът на бухалката му изхвърча и се търколи на тревата. Играчите се засмяха, дори Тревър се присъедини към тях. Един от хората на „Метадайн“ вдигна капачката на бухалката, изгледа я любопитно и я претегли в ръката си.