Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 118

— Значи е омъжена?

— Стив Бингам пък е женен. Има и пет деца.

Изправих се.

— Извини ме. Ще отида да поздравя Лорна.

Върнах се до сепарето й и дръпнах рязко паравана. Двамата любовници се бяха отдали на бурната си страст и вдигнаха очи изненадани и притеснени.

— Здрасти, Лорна — поздравих весело. — Чудесно местенце, нали?

— Дж… Джейсън?

— Чух, че пролетните им рулца са великолепни.

— Ти… какво…

— Няма ли да ме представиш на приятеля си? Стив, нали? Стив Бингам от „Еървю системс“ Запознахме се на „Техком“.

Яркочервеното лице на Бингам контрастираше странно със сребристата му коса. Той бързо кръстоса крака, за да прикрие мощната издутина в панталона си.

— Познаваме ли се? — попита.

— „Техком“ е жестока работа — отвърнах. — Срещаш се с толкова много хора. Но вие двамата очевидно се познавате доста добре.

— Джейсън… — започна Лорна с умолителен тон.

— Ужасно съжалявам, че ви прекъсвам — ухилих се. — Ще ти звънна по-късно на мобифона.

После й намигнах и се оттеглих.

Оказа се, че нямаше нужда да звъня на Лорна. Тя ми се обади около час по-късно. Открила някои „неточности“ в офертата на „Еървю системс“ и решила да сключи договора с нас.

Трябваше да се радвам, но вместо това се почувствах омърсен. Не се бях надявал да сключа най-голямата сделка в кариерата си по този начин.

Съобщението от Харди пристигна няколко минути след като му изпратих добрата новина по имейла. Бе написал с огромни букви: „СПРАВИ СЕ!“

Звънна ми малко по-късно, въодушевен от радост, за да ми каже, че е почти сигурен, че съм спасил отдела ни.

— Чудесно — отвърнах. — Радвам се.

— Леле, адски си скромен — засмя се той.

— Понякога.

— Е, прес изявлението ще се появи в интернет след минута. Хората от борсата започват да гледат по различен начин на „Ентроникс“. Те са наясно с големите сделки, дори и ти да не си.

Отбих се у дома, за да се преоблека и да видя Кейт. Лежеше на една страна и тракаше по лаптопа. Проучваше информацията за плацента превиа, но очевидно се бе натъкнала само на страшните сайтове. Съобщих й за по-добрите и я зарадвах с думите на сестрата, която ме бе уверила, че нещата ще минат съвсем добре.

Кейт кимна замислено.

— Не се тревожа — каза тя. — Прав си. Ще се оправя.

Сложи ръка на корема си и добави:

— И бебето ще е добре.

— Точно така — заявих с пресилено оптимистичен тон.

— Няма да се тревожа повече.

— Точно така.

— Тревогите не ми вършат работа.

— Да.

— Добре — пое си дъх тя. — Тази сутрин изпратих по имейла някои от творбите на Мари Бастиен до директора на галерия „Франц Кьорнер“ в Ню Йорк.

Нужна ми бе около минута да се сетя коя беше Мари Бастиен.

— А, да, юрганите — казах накрая.

— Директорът е приятел на Клаудия.

— Удобно.

— Да. Не е лошо да използваш връзките си, ако ги имаш. Няма да спомена и дума пред Мари, разбира се. Но ако се заинтересуват, кариерата й може да полети нагоре. Изглеждаш отегчен.