Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 48
Вал Макдърмид
— Като например? — Пола стисна здраво зъби, линията на челюстта й издаваше несъгласие. Знаеше какво следва, а останалите възможности вече беше елиминирала.
— Приятел — мъж или жена — при когото е решила да остане спонтанно.
— Тя е хетеро. Но всички, с които говорих, твърдят, че през последните две години не е излизала с никого.
Тони се приведе напред.
— Много вероятно ли ти се струва това? Описваш я като интелигентна, забавна, привлекателна. Предполагам, че е в края на трийсетте или в началото на четиридесетте години. Доста млада, за да живее като монахиня, бих казал.
„Кажи това на Карол Джордан. Колко години минаха, откакто вие двамата избягвате възможността да се съберете?“ Лицето на Пола остана безизразно, когато отвърна:
— Нали знаеш какво казват хетеросексуалните жени? Когато навършиш трийсет и пет, установяваш, че най-свестните мъже или са вече заети, или са хомосексуални.
— А когато станеш на четиридесет, настава времето на разводите и мъжете вече се озъртат за втори шанс. Мога да си представя немалко причини, поради които Бев да не е искала да разтръбява, че има нов приятел. Може да е колега. Може да е женен. Може да е някой от учителите на Торин.
„Колега? Дан, който прекалено подчертано отричаше да знае каквото и да било?“
— Би казала на най-добрата си приятелка. Жените постъпват така.
„Освен ако не става дума за мъжа на най-добрата й приятелка…“
— Никога ли не си била влюбена тайно в някого?
Пола се засмя смутено.
— Разбира се, че съм била. Нали съм лесбийка. През половината си живот съм се чувствала като Дорис Дей. Но винаги съм казвала на най-добрата си приятелка — после се прекъсна, притискайки ръка към устните си. — Освен ако не ставаше дума за нейното гадже. Ох, пропуснах тази възможност.
— Сама виждаш.
— Да, но аз нямам дете. Забравяш за Торин.
— Не забравям. Исках да ти напомня, че всички предположения предвиждат и изключения. Навремето ти си имала основания да държиш чувствата си в тайна. Същото може да важи и за Бев. Но дори ако предположим наличието на такава тайна, ти си права — това не обяснява защо е изчезнала, без да каже и дума на когото и да било. Не би изоставила Торин без обяснение. Има майки, които биха го направили — това не може да се отрече. Но съдейки по личните ти впечатления от Бев, от думите на колегите и от това, което твърди самият Торин, нима такава версия ти се струва вероятна?
— Никога не би го зарязала просто така — отвърна убедено Пола. — Бих казала, че в някои отношения е малък за четиринайсетте си години.
— Но ако тя се вижда с някого, този някой може да си има свои съображения. И може да е настоял тя да не се обажда на никого.
Пола си пое дълбоко дъх.
— Това, което всъщност искаш да кажеш е, че независимо дали става дума за приятел, проявил лошата си страна, или за непознат преследвач, Бев не е изчезнала по своя воля.
Тони стисна горната част на носа си между палеца и показалеца. Жестът й беше много познат.