Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 47

— И новият ти шеф няма нищо общо с Карол Джордан, а ги няма и Крис, Стейси, Сам и Кевин, с които да обсъдиш станалото.

— Всичко това е така. Освен това не знам дали още си на заплата, а знам, че не дължиш нищо на полицията в Брадфийлд. Но предполагам, че съм навикнала да споделям с теб идеите си и да търся мнението ти…

— Дори ако шефът не позволява — устата му отново се изкриви в същата горчива усмивка. И двамата отлично си спомняха времената, когато работеха тайно зад гърба на Карол Джордан, убедени, че имат основателни причини.

Пола се намръщи.

— Е, аз не страдам от нейните скрупули и не се притеснявам да те експлоатирам. Мисля, че ако имаш желание да помогнеш, трябва да ти позволим да го направиш. Ако пък не искаш, достатъчно е да го кажеш.

— Знам. Не се опитвам да те дразня, Пола. Разполагам с определени умения и предпочитам да ги ползвам, вместо да си ги държа добре лъснати на полицата — този път усмивката му беше открита, но тъжна. — Освен това ти си единственият човек, когото в известен смисъл мога да нарека приятел. Ако не помогна на приятеля си, каква е ползата от мен?

Пола се отърси като куче, излизащо от река.

— О, по дяволите. Ако някой можеше да ни чуе! Каква жалостива картина сме само.

— Да, нали? Най-добре да се опитаме да посвършим някаква работа, вместо да се държим така, сякаш се подготвяме да откровеничим в шоуто на Опра. Е, какво му беше странното на деня? Като изключим това, че беше първият ти работен ден в новия екип?

И така, тя му разказа за Торин. За необяснимото отсъствие на Бев Макандрю и за това как бе измъкнала момчето от невдъхващите доверие лапи на социалните служби.

— Разговарях с дежурната, която е поела смяната. Бев не е споменавала, че има някакви планове за вечерта, искала единствено да се отбие да напазарува, преди да се прибере у дома. Успях да открия две нейни приятелки. И двете не са се чували с нея — тя плъзна пръст по ръба на чашата. — Ако трябва да бъда откровена, Тони, тази работа не ми харесва.

Той се облегна назад и се загледа в ниския покрив на каютата.

— Хайде да обмислим възможностите. Не става дума за злополука или какъвто и да било инцидент, за който може да са били повикани бърза помощ или полиция.

— Нали ти казах, проверих.

— Знам, че си проверила, просто прехвърлям всички възможности. Загуба на паметта? Трудно е да се повярва, че може да се е движила насам-натам с амнезия, без да привлече вниманието на някой съвестен човек, който би предприел необходимото. Освен това истинската амнезия е нещо невероятно рядко срещано. Обикновената загуба на паметта най-често се дължи на травми по главата — а ако беше получила такава травма, щеше да се е озовала в болница. А ти си изключила тази вероятност.

— Мъртва е, нали?

Той вдигна ръка с длан, обърната към нея.

— Прибързваш с изводите, защото това е най-близко до ума ти. В твоя свят убийства се случват всяка седмица. Но за повечето от нас не е така. Дори ако приложим принципа на шестте степени на разделение, пак повечето от нас биха се озовали по-скоро близо до Кевин Бейкън, отколкото до жертва на убийство. Налага се да обсъдим преди това някои по-вероятни развития на събитията.