Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 46

— Не разполагаме със средства в бюджета за заплащане на извънредни часове, а и докато не получим някакви резултати от лабораторията и записите от камерите за наблюдение, работите на празни обороти.

Пола беше потресена. В отдела, където работеше преди, извънредната работа изобщо не се коментираше. Хващаха се на работа и вършеха всичко, което трябваше да се свърши в най-интензивния цикъл на разследването. На теория трябваше да си почиват, когато намерят свободно време, само че свободно време така и не се намираше.

Тя спря на кея, озадачена за миг от въпроси на етикецията. Когато бе идвала тук преди, двамата пристигаха заедно и тя просто се качваше след Тони на борда. Но сега й се стори, че ако се качи на лодката и похлопа на вратата на каютата, това би изглеждало като натрапване. От гледна точка на логиката това бе същото като да минеш по входната алея на нечия къща и да похлопаш на външната врата. И все пак й се струваше нередно.

— Я се стегни — измърмори тя и стъпи на обшитата със стомана речна лодка. Силното полюшване на палубата под краката й малко я изненада. Едва не залитна, но се закрепи и потропа на вратата. Горната й част се открехна почти незабавно и тя видя в долния край на стълбата стъписаното лице на Тони.

— Пола! Реших, че е някой пияница.

Тя се усмихна мрачно.

— Не съвсем. Все още не. Много пияници ли се отбиват при теб?

Той се зае да отваря, за да я пусне да влезе.

— Понякога. Обикновено по-късно. Решават, че е много забавно да скачат на лодките и от там — обратно на кея. Човек може да се стресне — той разтвори широко вратата и усмихнато я покани да влезе. — Не те очаквах — той се смръщи и изражението му помръкна. — Да не би да съм забравил нещо?

Пола се промъкна през тясната врата, надолу към кухнята и салона. На телевизионния екран беше застинала картина, на която се виждаше сцена от дълбините на някаква мина. На масата беше оставена конзола за компютърна игра.

— Не. Беше внезапно хрумване.

Тя свали влажното си палто и го окачи на закачалка на преградата между двете помещения, после седна на тапицираната с кожа пейка, която заобикаляше масата от три страни.

— Е, винаги се радвам да те видя — той седна срещу нея, но почти веднага стана отново, припомняйки си общоприетите изисквания за посрещане на гост. — Искаш ли нещо за пиене? Имам кафе и чай. Портокалов сок. А имам и от онази светла индийска бира, върви добре с храната, която си поръчвам да ми носят тук — той се усмихна горчиво. — Имам и бяло вино, и водка. Макар че напоследък за тях няма търсене.

Карол Джордан предпочиташе тези напитки.

— Не бих отказала една бира.

Той стигна до хладилника с две крачки. Извади две бутилки, пресегна се да вземе две чаши и се върна на масата след секунди. Отварачката беше в плитко чекмедже под масата. Безспорно много удобно.

— Е, какво те води тук? — попита той, наливайки бира на гостенката си.

— Прекарах странен ден — Пола вдигна чашата си. — Наздраве. И ми се искаше да поговоря за него с човек, който ме разбира. Защото започнах работа в нов отдел и…