Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 45

Тя зави зад ъгъла и тръгна по улицата, на която живееха двамата с Марко, без изобщо да подозира, че човекът, с когото едва не се сблъска, седеше в сенките край къщата на отсрещния ъгъл, следеше внимателно къде ще влезе Мари и се питаше колко ли пъти й остават да влезе в дома си.

16.

Разбира се, нямаше къде да паркираш законно близо до пристанището на канала „Минстър“. Ругаейки, Пола остави колата на място за инвалиди и сложи на предното стъкло табелка, на която пишеше „полиция“. Не й се нравеше да постъпва така, но не й се искаше и да подгизне до кости, докато приключеше с тази задача, която можеше да се приеме само отчасти като работна. Утеши се с мисълта, че надали много инвалиди биха рискували да се движат по мокрия калдъръм край пристанището в това време, наподобяващо сезона на мусоните.

Докато вървеше към плаващия дом на Тони, се запита разсеяно дали не трябваше да му се обади, преди да дойде. Не можеше да се каже, че той води оживен социален живот, но пък имаше обичая да излиза на дълги разходки из града. Беше й казвал, че ги приема като нещо средно между социологическо наблюдение и време за размисъл.

— Да наблюдават и да се учат, това е необходимо за психолозите — беше отбелязал в един необичаен за него пристъп на откровеност относно подхода си към работата. — А после трябва да приложиш това, което си научил, към обекта на наблюдението.

— В това отношение си значително по-добър от повечето хора — бе казала Пола.

— Това не е висша математика — просто проява на здрав разум, примесена донякъде със съчувствие и съпреживяване. И ти би могла да го правиш, нали знаеш.

Тя се бе разсмяла, но той продължи, напълно сериозно.

— Ти вече го правиш. Наблюдавал съм те как разпитваш свидетели и заподозрени. Може да не си запозната с теорията, но практическите ти умения не отстъпват на тези на повечето от клиничните психолози, с чийто начин на работа съм запознат. Може би трябва да обмислиш възможността да кандидатстваш за обучение онлайн, и да се подготвиш за работа като профайлър в полицията.

— Нямам желание — бе отвърнала тя. — Интересно ми е да съм на огневата линия. Не искам да съм от хората, които работят на втори план — като теб.

Той бе свил рамене.

— Изборът си е твой. Но го имай предвид като възможност, когато прецениш, че ти е дошло до гуша от процедурните ограничения и дребнавостта на големите шефове.

Мисълта за онова, което Тони бе принуден да преживее в процеса на собствената си работа, сега хвърляше мрачна светлина върху спомена за онзи разговор. Пола бе присъствала лично на катастрофата и се радваше, че разполага с рутината и процедурните изисквания, в които да се вкопчи след опустошението. Не беше убедена, че постъпва правилно, като идва тук, но и професионалните, и личните й инстинкти я водеха неотменно към прага му. Или по-скоро към вратата на каютата, каза си тя. Поне не идваше в късен час. Малко преди седем Фийлдинг бе отпратила екипа си по домовете.