Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 26

— Съжалявам — каза тя.

— Аз също — той отново срещна погледа й, този път с тъжна усмивка. — Така или иначе, исках да ви се обадя. И да ви поканя на вечеря. Може би следващата седмица? Поканил съм във вторник няколко приятели от селото — бихте ли се присъединили към нас?

Карол поклати глава.

— Не мисля. Не съм много подходящ събеседник точно сега.

Той кимна с незабавно разбиране.

— Разбира се. Тогава друг път — може би — възцари се неловко мълчание, после той погледна към вратата на къщата. — Как се справяте с… — гласът му затихна.

— Прочиствам я из основи. Елате да видите — и като забеляза колебанието му, тя допълни с мрачна усмивка: — Не се безпокойте, не е останало нищо.

Той влезе след нея в кухата черупка на старата къща. Виждайки я през неговите очи, тя осъзна обхвата на онова, което беше постигнала. Единствено частта, в която се намираше кухнята, оставаше незасегната. Всичко останало бе оголено до кокал. Последната работа, която предстоеше да свърши, беше разрушаването на полуетажа, където Майкъл и Луси бяха убити в леглото си. Вече беше успяла да събори стълбата. Днешната й задача беше да разбие носещата греда, и после да се заеме с последния стадий на рушенето. Тя посочи яката греда.

— Това е предстоящата ми задача.

— Нали не сте решили да изкъртите цялата носеща греда?

Той наклони глава и се вгледа нагоре към подпокривните греди, които покриваха тавана по цялото му протежение.

— Ако я съборя, подът на полуетажа ще рухне. Така разрушаването ще бъде много по-лесно.

Никълъс я изгледа, сякаш се беше побъркала.

— Ако я махнете, ще рухне целият покрив. Това е основна носеща греда. Стояла е на мястото си откакто е построена къщата.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. Нямам инженерно образование, но цял живот се занимавам със стари сгради — Карол проследи със съмнение сочещия му пръст, който повтаряше очертанията ни подпокривната конструкция. — Ако не ми вярвате, повикайте инженер-строител да хвърли един поглед. Но моля ви, не събаряйте гредата, преди да сте се посъветвали с някого — поглеждаше толкова разтревожен, че тя се отказа от инстинктивно недоверие, с което посрещаше опитите на хората да й дават съвети.

— Добре тогава — отвърна тя. — Ще работя около нея — отново приклекна и разроши козината на кучето. — По всичко личи, че си ми направила услуга, Джес.

— Винаги помагаме с удоволствие — отвърна Никълъс. — Надявам се, че ще се виждаме?

Карол издаде някакъв неясен звук и го последва към външната врата. Остана на прага и го проследи с поглед, докато той погледна очертанията на нейния имот и тръгна да прекосява двора на път към дома си. Каза си, че се е държала по-дружелюбно с кучето, отколкото с неговия собственик. Навремето това би я смутило. Но не и сега.

10.

В продължение на един ужасен миг Пола разтълкува погрешно онова, което виждаше пред себе си. Гъстата, разчорлена руса коса, добре оформените рамене, краката, които винаги предизвикваха асоциации с Ан Банкрофт — все отличителни белези на Карол Джордан. Никога не я беше виждала гола, освен във фантазиите си, но въображението й все пак успя в продължение на секунди да замъгли действителната картина пред нея. После Пола разбра, че проснатата на пода жена не е Карол Джордан. Тялото не беше същото — беше по-натежала в ханша и бедрата, а и торсът беше по-масивен. Но за миг й се бе завил свят. А и Фийлдинг беше забелязала какво става, което нямаше да й вдъхне уважение към Пола.