Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 28

— Ваша е, докторе. Този път е много жестоко.

— Убийството ли? Според мен отнемането на човешки живот винаги е жестоко — Гриша приклекна до тялото. — Дори когато изглежда деликатно извършено.

Той се зае да опипва тялото, увеличавайки постепенно силата на натиска, и спирайки, за да измери температурата и степента на трупното вкочаняване.

— Тук ли е умряла? — тонът на Фийлдинг беше рязък. Пола си каза, че с основание е известна с нетърпеливостта си. Очевидно сега не се предвиждаше приятелски разговор, както ставаше винаги, когато Карол работеше с Гриша. Заемаме се направо с работата, без никакво шикалкавене — очевидно такъв беше методът на Фийлдинг. Като много жени на ръководни постове, и тя си беше поставила за цел да надмине по суровост мъжете.

Гриша хвърли поглед през рамо.

— Така ми се струва. По земята се е пръснала кръв от рана на главата, кръвонасяданията ме карат да предположа, че не е местена след настъпване на смъртта. Много е вероятно да е била още жива, когато е докарана тук — той погледна фотографа. — Приключихте ли? Мога ли да я местя?

— Ваша е, приятелю — фотографът отстъпи и ги остави да се заемат с работата си.

Гриша внимателно изви главата на жертвата на една страна.

— Погледнете, ето тук. Виждате ли? — той посочи една хлътнатина в черепа, където русата коса бе потъмняла и спечена от кръв, примесена с мозък. — Удар по главата с нещо дълго, заоблено и тежко. Бейзболна бухалка или метална тръба. Ще ми стане по-ясно, след като поработя над нея в лабораторията. Ако не й се е случило нищо друго, най-вероятно именно този удар я е убил. Но убиецът се е постарал и да я нарита здраво — той посочи синините по тялото. — Големи, заоблени, неправилни форми, класически следи от ритане. А вижте и цвета им — червено, преливащо в мораво. Това означава, че тя е била още жива, когато се е постарал да я нарита до смърт — той се отпусна на пети и се замисли. — Или е много хитър, или е имал късмет — той замълча в очакване на логичния въпрос.

— Нямам време за викторини — сопна се Фийлдинг. — Какво имате предвид?

— Ритал я е, не е преставал да я рита. Но не е скачал върху нея. А за вас би било по-добре, ако го беше направил, защото тогава бихте разполагали със следи от подметките на ботушите му.

— Копеле — Фийлдинг беше видимо отвратена. — Казахте ботуши, а не обувки?

Изражението й не издаваше нищо, но тя скръсти ръце пред гърдите си — сякаш се опитваше да се защити от насилието.

— Като се вземе предвид степента на уврежданията — погледнете, Фийлдинг, лицето й е унищожено — бих предположил, че става дума за метални върхове, което е по-типично за ботуши, отколкото за обувки — Гриша посочи левия глезен на убитата. — Прегледайте тези охлузвания. Приличат ми на следи от връзване — белезници или нещо подобно. Или скоби, с остри ръбове, предназначени по-скоро за свързване на тръби, отколкото за хора. Затова са наранили кожата по такъв начин. Ще проверя и китките, когато започна аутопсията.

Още преди Фийлдинг да каже още нещо, ги прекъсна друг човек в бял гащеризон.