Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 25

Говореше с акцент на възпитаник на скъпо частно училище.

Глезеното джавкане на елегантните момчета, които не знаят цената на млякото.

— Не обичам нарушители в частен имот — Карол отпусна тежкия чук, подпирайки го на земята.

— Моля за извинение. Толкова е любопитна, че това може да й докара само неприятности. — Сега вече се усмихваше широко.

— Е, тогава кучето има извинение. А какво е вашето?

Беше й все едно, че думите й може да прозвучат грубо. След онова, което се случи тук, всеки местен жител би проявил разбиране към поведението й, след като се бе натъкнала на непознат в собствения си двор.

— Струва ми се, че е време да се представя. Аз съм Джордж Никълъс. Живея в къщата отвъд билото на хълма — той се обърна и посочи надясно, зад себе си.

— Да не би да става дума за безобразно голямата къща от хълма?

Той се засмя.

— И така може да се нарече.

— Следователно вие притежавате цялата земя, докъдето поглед стига, с изключение на малкото парче, което е мое?

— Не съвсем цялата, но да, голяма част от нея. А това е кучето ми Джес — той разроши козината на главата на кучето. — Кажи здрасти, Джес — кучето се измъкна предпазливо иззад краката му и седна отново пред Карол, подавайки лапа.

Карол трябваше да признае, че ходът беше добър. Напълно обезоръжаващ, в случай, че тя бе от жените, които си позволяваха да бъдат обезоръжени. Карол стисна лапата на кучето, после приклекна, за да го погали по дебелата козина.

— Хубаво момиче си ти, нали? — После се изправи и каза: — Аз съм Карол Джордан — и категорично избегна здрависването, пъхвайки свободната си ръка в джоба на панталона.

— Знам. Бях на погребението — той изглеждаше смутен. — Но няма причина вие да знаете това. Аз… много харесвах Майкъл и Луси.

— Никога не са ви споменавали.

Отговорът беше рязък, но не я беше грижа. На всичкото отгоре беше и лъжа. Луси беше разказвала как отишли на вечеря в голямата къща, а Майкъл я дразнеше, че е обърнала гръб на социалистическите си принципи.

— Че защо да говорят за мен — отвърна той непринудено. — Доколкото разбрах, не се виждахте много често. А ние сме съседи и се виждахме от време на време и, ако щете, вярвай, но аз ги харесвах много. И като всички наоколо бях ужасен, когато научих какво се е случило с тях.

Карол се покашля, за да прочисти гърлото си.

— Да. Ами… беше ужасно.

Никълъс сведе поглед към краката си.

— Преди три години загубих жена си. Пиян шофьор се заби в колата и, когато навлизала в отклонение — той си пое дълбоко дъх и отметна глава назад, за да се вгледа в небето. — Несъмнено не може да се сравнява с това, което се е случило тук, но разбирам какво означава внезапна смърт да ти отнеме хора, които обичаш.

Карол се постара да изпита съчувствие, но съзнаваше, че не може. Не и в действителност. Не й се занимаваше с хора, които се опитваха да я убедят, че разбират какво преживява. Беше приключила със съпреживяването. Беше наблюдавала Тони Хил като въплъщение на съпреживяването в продължение на години и ето докъде я докара това. Майната му на съпреживяването. И все пак доброто възпитание й вменяваше известни задължения.