Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 23

— Познават ли я?

— Не, поне така твърдят.

Пола вдигна качулката, покри косата си с нея и нахлузи сините латексови ръкавици.

— След като са се обадили, вместо да избягат, вероятно казват истината. Ако я познаваха, по-вероятно би било да не съобщят. Хора, които живеят извън стандартните граници на обществото, обикновено не вярват, че сме способни да работим без предразсъдъци.

Фийлдинг наклони глава на една страна, приемайки забележката й.

— Има логика в това, което казвате. Е, хайде да се хваща на работа.

Изобщо не се опита да задържи вратата за Пола, която успя да я хване секунди преди пружината да я захлопне.

9.

С паралелно подбираната мебелировка вече бе свършено — отвън бе човекът с пикапа, когото бе повикала, след като прегледа обявите в местния вестник. Бяха всъщност двама, и им се наложи да се връщат два пъти, за да оголят докрай старата стая с някакви притежания на Майкъл и Луси. Всякакви лични вещи Карол бе прибрала в пластмасови кутии за съхранение, които купи от складовете на строителния хипермаркет, и ги бе складирала в гаража. Останалото беше вече спомен, и несъмнено щеше да украси дома на късметлии — купувачи, тънещи в блажено неведение за предисторията на купените от тях вещи.

Единствената част от къщата, която тя остави недокосната, беше самостоятелната стая, която Майкъл бе отделил за себе си в единия край на сградата. Беше апартамент за гости с размерите на студио, с отделна тоалетна и душ-кабина, напълно изолирана от останалите помещения с нова стена с дебелината на старите каменни стени, които изолираха вътрешността на къщата от студовете. Причината за тази солидна изолация се дължеше на факта, че стаята функционираше като втори кабинет на Майкъл. Тук той пишеше кодовете и разработваше софтуер за игри и приложения. По цялото протежение на едната стена бе поставена дълга маса, на която все още имаше цял набор компютри и конзоли. Доколкото Карол можеше да прецени, стаята не беше осквернена от присъствието на убиеца на брат й. Когато влезеше тук и затвореше вратата зад себе си, все още можеше да се почувства така близо до Майкъл, сякаш той беше още жив.

Навремето, когато тя дойде за първи път в Брадфийлд, двамата деляха един просторен тавански апартамент в някогашен склад, превърнат в жилищна сграда, в центъра на града. Отвъд високите прозорци на жилището им градът жужеше и пулсираше, искреше и блещукаше. Но там, вътре, беше мястото, където Майкъл работеше и двамата живееха. Спомняше си колко често се случваше да отвори вратата и да бъде посрещната от картечни откоси, долитащи откъм колоните, или от някакъв футуристичен саундтрак. Щом разбереше, че тя се е върнала, Майкъл си слагаше слушалките, но предпочиташе звуковите ефекти да гърмят отвсякъде, докато работеше.