Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 22

— Вземах показания от свидетел. Става дума за изчезнало лице.

Пола прехвърли гащеризоните. Фийлдинг беше докопала единствения с малък размер. Тя се задоволи със среден и се зае с неудобния процес на навличането му.

— Това не съответства на чина, за който получавате заплата — шотландският акцент на Фийлдинг беше от меденоизкустителния вариант, не онзи, агресивният, който кара думите да падат тежко като тухли.

— Оказа се, че познавам момчето, което бе дошло да съобщи за изчезването. Познавам дори изчезналата му майка. Казах си, че ще спестя време, ако се заема с това, тъй като служителят в приемната се беше заинатил да спази изискването да се изчака едно денонощие.

Фийлдинг издърпа ципа до малкия си бюст. Смръщи се така, че гладката й кожа се превърна в релефна карта, изпъстрена с вдлъбнатини и гънки.

— Това е, защото е бил обучен да спазва протокола. А протокола е създаден, за да се избегне опасността детективи като нас да си губят времето с издирване на хора, на които им е хрумнало да не се приберат една вечер у дома.

Пола пъхна и втория си крак в крачола, раздразнена от начина, по който панталонът се усукваше около коляното й.

— Доколкото ми е известно, когато изчезването излага на опасност дете или уязвим възрастен, се намесваме незабавно — от служебните клюки знаеше, че Фийлдинг има деца. Би трябвало да прояви разбиране.

Фийлдинг изсумтя.

— Явно от доста време не сте работили без специални правомощия, Макинтайър. Разглезили сте се в отдела за особено тежки престъпления — тя направи гримаса. — В един идеален свят бихте имали право. Но ние не живеем в идеален свят. Съкращенията на работна сила и разходи ни поставиха в много тежко положение. — Тя отново се намръщи и погледна мрачно с кафявите си очи на Пола. — Не разполагаме с достатъчно хора, за да се намесваме прекалено рано в случаи на изчезване. Оставяме тази работа на униформените колеги. Вие сте ми необходима тук, вместо да се носите подир някой си, който вероятно по свой избор не се намира там, където се очаква да бъде — тя вдигна ръка, за да попречи на Пола да заговори. — Знам, причините за такъв избор обикновено са ужасни. Но ние не работим в социалните служби.

— Да, шефе — гневна, но не и разкаяна, Пола се извърна и дръпна ципа на своя гащеризон. Добре де, в известен смисъл Фийлдинг беше права, но това не означаваше, че Пола ще окачи човечността си като ненужна дреха на вратата, когато отива на работа. Щеше да проучи дневната програма на Бев в свободното си време — по някакъв начин. Все така обърната с гръб към Фийлдинг, която по някакъв начин успяваше да изпълни помещението с физическото си присъствие, нещо, наглед невъзможно за толкова дребен човек, Пола отклони разговора от предполагаемото си провинение.

— Какво трябва да оглеждаме тук?

— Самонанесли се наркомани използвали от време на време една от тези къщи вече в продължение на няколко месеца. През уикенда отишли на някакъв музикален фестивал близо до Шефийлд. Върнали се преди два часа и открили труп на жена насред дневната — гласът й зазвуча приглушено, когато тя се наведе, за да нахлузи сините найлонови калцуни. — Предполагам, че трябва да сме благодарни, че се обадиха, вместо да си плюят на петите.