Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 10

Имаше време, когато поради силно развитото шесто чувство, спестяващо много неприятности на талантливите криминалисти, по тила й биха плъзнали тръпки. За доказателство колко много се беше отдалечила от предишната Карол Джордан можеше да послужи това, че изобщо не усещаше чуждия поглед, който следеше търпеливо всяко нейно движение.

5.

Роб Морисън отново погледна часовника си, после извади и телефона си, за да се убеди, че не е сгрешил. 6 часа и 58 минути. На новата шефка й оставаше много малко време да направи добро впечатление през първия ден на новото работно място. Но той още не бе успял да се наслади на самодоволството си, когато потракването на токчета по плочите на пода го накара да застане нащрек — някой идваше от входа към улицата, а не откъм подземния паркинг. Той се обърна рязко и я видя — по шлифера й блестяха дъждовни капки, обувките й бяха опръскани с кал. Мари Мейдър, която щеше да заема занапред ръководен пост, равен на неговия в служебната йерархия — той беше оперативен директор, а тя — директор по маркетинга.

— Добро утро, Роб — тя прехвърли чантата с лаптопа си на същото рамо, на което носеше и дамската си чанта, за да може да се ръкува с него. — Благодаря, че отдели време да ми помогнеш да се ориентирам.

— Реших, че ще е по-добре да започнем без усложнения — той успя да изцеди една полуусмивка, която пропъди киселото му изражение. — Нали ни предстои да работим като два коня в един впряг, влачейки след себе си внушителната колесница, наречена „Телит Комюникейшънс“.

Проблясъкът на изненада, която екстравагантното сравнение в забележката му породи у нея, го изпълни със задоволство.

Приятно му беше да разбива традиционното предположение, че културата е чужда на човек, комуто е поверено оперативното ръководство на компания за мобилни комуникации.

— Пеш ли дойде?

Тя отръска блестящите дъждовни капки от гъстата си, руса, късо подстригана коса и посочи с глава към улицата отвън.

— Живея само на пет минути от началната спирка на трамвая, затова винаги успявам да си намеря къде да седна. По-приятно ми е да започвам деня така, вместо да се боря с движението в най-натоварения утринен час — когато се усмихнеше, носът й се набръчкваше, като че ли долавяше някаква съблазнителна миризма. Роб реши, че от естетическа гледна точка беше решително за предпочитане в сравнение с предшественика си, Джаред Камал. — И така, какво следва?