Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 8

И тук филмът спираше, застинал в този единствен, страшен кадър. Но мозъкът й не преставаше да работи само защото филмът спираше. Вината се въртеше и блъскаше в главата й като хамстер в колело. Ако се бе оказала по-добро ченге. Ако бе поела нещата в свои ръце, вместо да разчита, че Тони ще даде необходимите отговори. Ако беше предупредила Майкъл, че от затвора е избягал човек, който по свои извратени съображения иска да й отмъсти. Ако, ако, ако…

Но нито едно от тези неща не бе се осъществило. Затова брат й и жената, която той обичаше, бяха заклани в старата къща, която бяха реставрирали сами. Дом, чиито стени бяха три фута дебели, в който имаха пълно основание да се чувстват в безопасност. И нищо в живота й не остана незасегнато от това единствено, ужасно събитие.

Винаги бе откривала собствената си идентичност до много голяма степен в работата, която вършеше. Беше вярвала, че в работата се проявява най-добрата страна на личността й. Работата канализираше ясно интелекта й, предлагаше място, където непреклонната й упоритост се ценеше. Способността й да си припомня дума по дума всичко, което чуеше, добиваше своето практическо приложение. Освен това беше открила, че умее да предизвиква лоялност у подчинените си. Карол се гордееше, че е ченге. А сега се бе откъснала от всичко това и се люшкаше, лишена от котва.

Когато Майкъл и Луси бяха убити, тя вече беше подала оставката си в полицията на Брадфийлд. Имаше намерение да приеме поста на главен инспектор в полицията на Уест Мърсия. Беше изгорила мостовете зад себе си, но не я беше грижа. Освен това по онова време се канеше да събере смелост и да се съгласи да дели с Тони голямата едуардианска къща в Устър, която той неочаквано бе наследил. Но и на тази мечта бе сложен край, личният й живот стана жертва на бруталния убиец, също както и професионалният.

Останала без дом и без работа, Карол се бе върнала при родителите си. Съгласно популярната митология „у дома“ е мястото, където те приемат, когато всичко останало е пропаднало. Оказа се, че и в това отношение преценката й е била неточна. Действително, родителите й не бяха й обърнали гръб. Нито пък бяха заявили открито, че смъртта на брат й се дължи на нейния житейски избор. Но мълчаливото страдание на баща й и резкият тон на майка й се бяха превърнали в постоянен укор. Тя издържа две седмици, после събра отново багажа си и си тръгна.

Остави при тях само Нелсън, любимия си котарак. Тони бе казал веднъж на шега, че отношенията й с котарака са единствената правилно функционираща връзка в живота й. Лошото е, че шегата му беше прекалено близо до истината, за да е забавна. Но Нелсън беше вече стар, прекалено стар, за да го натъпче в кошницата за котки и да го разнася насам-натам из страната. А и на майка и щеше да й бъде по-лесно да се държи мило с котарака, отколкото с Карол. Така че Нелсън остана, а тя си замина.