Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 12

И толкова. Той си тръгна, оставяйки Мари да си избира напитка. Тя предпочете капучино и остана приятно изненадана от резултата. Върна се в общата зала, където вече бяха включени светлините на още три-четири работни места. Реши да започне да се запознава с подчинените си и се насочи към Гарет Тейлър, като се постара на лицето й да се изпише сърдечна усмивка.

Той вдигна малко стъписано очи, когато забеляза, че тя идва към него. Пръстите му се плъзнаха бързо по клавиатурата и когато тя заобиколи преградата, отделяща работното му място, й се стори, че той току-що е отворил нова страница. Като че ли и в „Телит“ нещата стояха не по-различно, отколкото в другите фирми, където бе работила Мари — служителите обичаха да създават впечатление, че се стараят, докато всъщност вършеха своя лична работа в работно време и с ресурси на фирмата. Хората бяха еднакви навсякъде. Тази тенденция не смущаваше Мари, стига нивото на продуктивността да не спадаше и никой да не се чувстваше засегнат.

— Здравейте. Аз съм Мари Мейдър, новият директор на отдел „Маркетинг“ — тя му протегна ръка.

Гарет се ръкува с нея без особен ентусиазъм. Ръката му беше хладна и суха, ръкостискането — здраво, но не и агресивно.

— Така и предположих. Аз съм Гарет Тейлър, един от редниците, които отговарят на телефоните.

— Предпочитам да ви приемам като отговорници за директен контакт с клиентите.

Гарет повдигна вежди.

— Което не променя реалното положение.

— Подранили сте.

Той поклати глава и въздъхна.

— Вижте, знам, че Роб вече ви е дал основните указания. В момента това, че ходя на работа, е единственото стабилно нещо в живота ми. Нямам нужда от съчувствие. Не съм като него, с неговия номер „съжалете ме, жена ми ме напусна“. Просто искам да бъда оставен на спокойствие, за да се справя с нещата, може ли?

От раздразнение гласът му звучеше напрегнато. Тя можеше само да се опита да си представи колко му е тежко да търпи добронамерената намеса на външни хора след такава опустошаваща загуба.

Мари се приведе напред и погледна монитора му.

— Разбрах какво искате да кажете, прието. Върху какво работите в момента?

Надяваше се той поне да се усмихне. Вместо това човекът се намръщи.

— Не бихте могли да разберете нищо, преди да сте се ориентирали в работата. Усъвършенствам стратегия за преориентиране на случайни клиенти към сключване на дългосрочни договори. Освен това мисля, че вършим тази работа не както трябва, и вие бихте могли да дойдете да поговорим отново по въпроса, когато сте си изяснили всичко.