Читать «Игра на дама» онлайн - страница 329

— Perchance to dream — промърмори Етиен, който беше предъвкал вариантите по един на стъпало.

— Трябваше да му купим бутилка коняк — каза Оливейра. — Ти нали имаш пари.

— Ама нали не го познаваме. А може и наистина да е умрял. Виж тази, червенокосата. С удоволствие ще я оставя да ми направи масаж. Понякога фантазиите ми са свързани с болести и медицински сестри. При теб не е ли така?

— На петнайсет години, приятел. Нещо ужасно. Ерос, въоръжен с подобна на стрела мускулна инжекция, девойки, които ме мият от горе до долу, а аз умирам в ръцете им.

— С една дума, мастурбатор.

— И какво от това? Защо човек да се срамува от мастурбацията? По-скромно изкуство в сравнение с другото, но при всички положения със своето златно сечение, със своето единство на време, действие и място, и прочее реторики. На девет години мастурбирах под едно омбу, което наистина беше патриотично.

— Омбу?

— Нещо като баобаб — каза Оливейра, — но ще ти доверя една тайна, ако се закълнеш, че няма да я кажеш на никой друг французин. Омбу не е дърво, а трева.

— Добре, значи не е толкова страшно.

— А как мастурбират френските момчета, приятел?

— Не си спомням.

— Много добре си спомняш. Ние там си имаме страхотни системи. Чукче, чадърче… Загряваш ли? Не мога да слушам някои танга и да не си спомня как ги свиреше леля ми, приятел.

— Не виждам връзката — каза Етиен.

— Защото не виждаш пианото. Между пианото и стената имаше разстояние и аз се криех там, за да си правя чекии. Леля ми свиреше „Милонгита“ или „Черни цветя“, много тъжни неща, помагаха ми, когато мечтаех за смърт и саможертва. Първия път, когато опръсках паркета, беше ужасно, мислех, че петното няма да се изтрие. Дори нямах кърпа. Бързо си събух чорапа и затърках като луд. Леля ми свиреше „Ла Паянка“, ако искаш, ще ти го изсвиря, толкова е тъжно…

— В болницата не се свири. Но тъгата ти и така се усеща. А ти си противен, Орасио.

— Правя го съзнателно, приятел. Няма незаменими неща. Ако мислиш, че заради една жена… Омбу или жена, все едно, всъщност и двете са плява, старче.

— Пошло е — каза Етиен. — Твърде пошло. Лошо кино, диалози, които се плащат на сантиметър, това вече е познато. Втори етаж, стоп. Мадам…

— Par là — каза сестрата.