Читать «Игра на дама» онлайн - страница 324

— От ревен — каза Морели. — Най-хубавото. Но по-добре да не идват.

— Колкото до нас — вметна Оливейра, наистина обезпокоен, — ако ви пречим, само ни кажете. Ще има и други случаи, и така нататък. Разбирате ме, нали?

— Вие дойдохте, без да знаете кой съм. Аз лично смятам, че си струва да поостанете малко. В стаята е спокойно, тоя, който викаше най-много, млъкна снощи в два. Параваните са много добри, беше проява на внимание от страна на лекаря, като ме видя да пиша. Всъщност, забрани ми да го правя, но сестрите сложиха параваните и никой не ми досажда.

Кога ще можете да се върнете вкъщи?

— Никога — каза Морели. — Тези кокали ще останат тук, момчета.

— Глупости — каза Етиен с уважение.

— Въпрос на време е. Но се чувствам добре, край на проблемите с портиерката. Никой не ми носи кореспонденцията, дори тази с Нова Зеландия, с хубавите марки. Когато се издаде мъртвородена книга, единственият резултат е оскъдна, но неизменно пристигаща поща. Госпожата от Нова Зеландия, момчето от Шефилд. Изтънчено франкмасонство, сладострастие от това, че малцина участват в приключението. Но сега наистина…

— Никога не ми е хрумвало да ви пиша — каза Оливейра. — Неколцина приятели и аз познаваме творчеството ви, намираме го за толкова… Спестете ми този вид думи, мисля, че се разбира и без тях. Истината е, че сме прекарвали по цели нощи в спорове, но дори не сме и помисляли, че може да сте в Париж.

— Допреди година живеех във Виерзон. Дойдох в Париж, защото исках да се поровя в някои библиотеки. Във Виерзон, естествено… Издателят беше получил нареждане да не дава адреса ми. Кой знае откъде са го научили малкото ми почитатели. Много ме боли гърбът, момчета.

— Ако искате, ще си тръгнем — каза Етиен. — Можем да дойдем утре, разбира се.

— Ще ме боли и без вас — каза Морели. — Хайде да пушим, да използваме, че ми е забранено.

Ставаше дума за това да се намери език, който да не е литературен.

Когато минаваше сестрата, Морели дяволски ловко пъхаше цялата цигара вътре в устата си и гледаше Оливейра с изражение на хлапак, маскирал се на старец, което си беше чисто удоволствие.

… изхождайки донякъде от основните идеи на Езра Паунд, но без педантизма и мешавицата между периферни символи и първостепенни значения.

Трийсет и осем и две. Трийсет и седем и пет. Трийсет и осем и три. Рентгенова снимка (неразбираем знак).

… да знаеш, че малцина могат да се доближат до подобни опити, без да решат, че са нова литературна игра. Benissimo. Лошото било, че все още му липсвало твърде много и щял да умре, без да е довършил играта.

— Двайсет и пети ход, черните се предават — каза Морели и отпусна глава назад. Изведнъж бе започнал да изглежда много по-стар. — Жалко, играта беше започнала да става интересна. Вярно ли е, че има индийски шах с по шейсет фигури от всяка страна?

— Напълно е възможно — каза Оливейра. — Безкрайно разиграване.

— Печели онзи, който завземе центъра. В ръцете му са всички възможности и няма смисъл противникът да упорства да продължава играта. Но центърът би могъл да се намира в някое странично квадратче или извън дъската.