Читать «Игра на дама» онлайн - страница 322

(–122)

146.

Писмо в „Обзървър“:

Уважаеми господине,

Отбелязал ли е някой от Вашите читатели малкото количество пеперуди през тази година? Почти не съм ги виждал — с изключение на няколко ята златен полумесец — в тази област, където обикновено ги има в изобилие. От март досега съм видял само една Cigeno, нито една Etérea, много малко Tecla, една Quelonia, нито едно пауново око, нито една Catocala, даже не и червен адмирал в градината ми, която миналото лято бе пълна с пеперуди.

Питам се дали тази липса е повсеместна и ако е така, на какво се дължи?

М. Уошбърн

Пичком, Глос.

(–29)

147.

Защо толкова далеч от боговете? Може би защото си задаваме този въпрос.

И какво? Човекът е питащо животно. В деня, в който наистина се научим да питаме, ще има диалог. Засега въпросите шеметно ни отдалечават от отговорите. Каква епифания можем да очакваме, след като се давим в най-неистинската свобода, в юдеохристиянската диалектика? Трябва ни истински Novum Organum, трябва да отворим широко прозорците и да изхвърлим всичко на улицата, но най-вече трябва да изхвърлим и самия прозорец, и себе си с него. Да умрем или да се впуснем в полет. Трябвала го направим, по някакъв начин трябва да го направим. Да имаме смелостта да влезем по средата на празненството и да сложим върху главата на блестящата домакиня една красива зелена жаба — подаръка на вечерта, и да присъстваме без ужас на отмъщението на лакеите.

(–31)

148.

За етимологията, която Гавий Бас дава на думата „персона“.

Мъдро и изобретателно е според мен обяснението на думата persona — маска, дадено от Гавий Бас в трактата му „За произхода на думите“. Той смята, че тази дума произлиза от глагола personare — звуча гръмко, кънтя. Ето как обяснява становището си: „Тъй като маската, която закрива напълно лицето, има само един отвор на мястото на устата, гласът, вместо да се разлее във всички посоки, се събира, за да излезе през този единствен изход, и поради това придобива попронизително и силно звучене. И така, понеже маската прави човешкия глас по-звучен и кънтящ, й е било дадено името «персона», а поради формата на тази дума звукът «о» в нея е дълъг“.

Авъл Гелий, „Атически нощи“

(–42)

149.

Моите стъпки по тази улица Кънтят         По друга улица Където         Чувам стъпките си По тази улица         Където Само мъглата е реална.

Октавио Пас

(–54)

150.

Инвалиди

От болницата на графство Йорк съобщават, че херцоги-нята вдовица Графтън, която миналата неделя си счупи крака, вчера е била доста добре.

„Сънди таймс“, Лондон (–95)

151.

Морелиана

Достатъчно е да погледнеш за момент с ежедневните си очи поведението на някоя котка или муха, за да усетиш, че това ново виждане, към което клони науката, тази деантропоморфизация, предлагана настойчиво от биолозите и физиците като единствена възможност за връзка с явления от рода на инстинкта или живота на растенията, е само далечният, изолиран и настоятелен глас, с който някои аспекти на будизма, на веданта, на суфизма, на западната мистика ни заклинат веднъж завинаги да отречем смъртността.