Читать «Игра на дама» онлайн - страница 321
Хулио Кортасар
144.
Благовонията, орфическите химни, мускусът в двете му разновидности — от животински и от растителен произход… Тук миришеш на сардоникс. А тук — на хризопраз. Тук, почакай малко, тук е като магданоз, но едва-едва, стрък, изтърван върху велур. А тук започваш да миришеш на самата себе си. Колко странно наистина, че една жена не може да усети своя мирис, както го усеща мъжът. Точно тук. Не мърдай, остави ме. Миришеш на пчелно млечице, на мед в бурканче, където са държали тютюн, на водорасли, колкото и да е банално да го казвам. Има толкова много водорасли, Мага миришеше на пресни водорасли, изхвърлени от последната морска вълна. На самата вълна. Някои дни към мириса на вълна се добавяше по-плътна нотка, тогава трябваше да призовавам перверзността — но беше някаква дворцова перверзност, разбираш ли, лукс на българоубиец, перверзност на майордом в обкръжението на нощна покорност, — за да доближа устните си до нейните, да докосна с език този безтегловен розов пламък, който проблясваше, обвит от мрак, а после, както правя сега с теб, много бавно раздалечавам бедрата, обръщам я леко настрани и вдишвам безкрайно дълго, и усещам как ръката й, без да съм го искал, започва да ме изтръгва от самия мен, както пламъкът започва да изтръгва топазите си от хартията на смачкан вестник. Тогава ароматите изчезваха, изчезваха по чудо и всичко беше вкус, ухапване, изконните сокове, стичащи се в устата, пропадането в този мрак, the primeval darkness, главината на колелото на началото. Да, в мига на най-притаеното животинство, най-близо до отделянето и до неподлежащите му на описание механизми, там се очертават изначалните и крайните фигури, там, в лепкавата пещера на ежедневните облекчения примигва Алдебаран, изскачат гените и съзвездията, всичко се събира — алфа и омега, coquille, cunt, concha, con, coño, хилядолетие, Армагедон, тетрамицин, о, замълчи, не започвай там горе, с гадните ти привидности, с лесните огледални отражения. Какво мълчание е кожата ти, какви пропасти, из които се търкалят изумрудени зарове, комари и феникси, и кратери…
145.
Цитат:
„И така, тези са най-съществените, генералните и философските причини, които ме склониха да построя творбата си върху основата на отделните части — като смятам творбата за частица от творчеството и разглеждам човека като съвкупност от части, докато цялото човечество смятам за смесица от части и парчета. Но ако някой ме упрекне, че тази партикуларна концепция, за Бога, не е никаква концепция, а чисто и просто безсмислица, подигравка, подвеждане на хората и че аз, вместо да се подчиня на строгите правила и канони на Изкуството, се опитвам да се подиграя с тях чрез тази подигравка — бих отговорил: да, именно, точно такива, а не някакви други са намеренията ми. И — Бога ми — признавам си без колебание — господа, аз еднакво жадувам да се изплъзна както от вашето Изкуство, което не мога да понасям, тъй и от вас самите… понеже не мога да понасям и вас, и концепциите ви, и артистичните ви позиции, и целия ви артистичен мини-свят.“
