Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 6

— Сърцато — обърна се Аш към Кош.

Кош вдигна своя шарф. Някакво чувство за неловкост го накара да избегне погледа на Аш. Така или иначе, вероятно те никога повече нямаше да се сражават един до друг като другари, братя и луди глупци на революцията.

— И ти, приятелю — дойде приглушеният отговор на Кош. Двамата стиснаха по-здраво в юмруците си юздите на зеловете си, когато генерал Ошьо насочи върха на оръжието си към приближаващия враг. Аш сведе копието си.

Зелът на Ошьо скочи напред.

Като един мъжете от Блестящия път го последваха с рев.

Под взора на Нинши

Аш се събуди със стон и откри, че е облят в ледена пот и трепери под осеяното със звезди небе.

Примигна в мрака, питайки се къде се намира и кой е. За момент се почувства фина част от цялото.

И тогава видя размазаната светлинна следа високо над себе си. Беше небесен кораб. Синият пламък от тръбите му се носеше през Качулката на Нинши. Едното й око проблясваше в червено, докато наблюдаваше кораба, Аш и останалата част от света, който се въртеше под нея.

Ку’ос — спомни си Аш с внезапно усещане за гадене в стомаха. — Намирам се в Ку’ос, от другата страна на океана, във фучащия край на Копринените ветрове и от трийсет години съм в изгнание.

Остатъците от сънищата му се разпръснаха като прах, подхванат от вятъра. Той позволи на избледняващите усещания и отзвуци от Хоншу да си отидат. Губеше нещо незаменимо, но така беше за предпочитане. Беше по-добре да не мисли за тези неща, докато е буден.

Светлината на небесния кораб бавно избледняваше по курса му към източния хоризонт. Тя отслабваше в мъгливия въздух над града, скривана тук-там от погледа от извисяващите се тъмни очертания на небесните кули. На светлината на звездите Аш видя как от отворената му уста излизат облачета пара.

Проклета работа! — помисли си той и уви наметалото по-плътно около врата си. — Пак трябва да пикая.

Вече два пъти бе се будил през нощта — веднъж заради препълнения си мехур и още веднъж без някаква видима причина. Може би от улиците долу се беше разнесъл вик или го беше събудил спазъм на болния му гръб, порив на студения вятър или пък просто се беше закашлял. На тази възраст всичко го будеше, ако не се е наквасил здравата с алкохол, преди да се опита да заспи.

Мърморейки, старият рьошун отхвърли наметалото настрани и се изправи върху босите си крака. Ставите му изпукаха достатъчно силно, за да ги чуе някой сред неподвижния въздух на покрива.

Покривът беше просторен и плосък, покрит с посипан с чакъл дзифт. Усещаше острите камъчета под босите си ходила. Не беше особено удобен за спане, дори да използваше резервното си наметало за постеля. Обърна се и погледна към високата бетонна издатина, която се издигаше в средата на тъмното, осветено само от звездите, пространство — бетонната отливка на огромна ръка, чийто показалец сочеше към небето. Аш разтри лице, протегна се и отново изстена.