Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 8
Кол Бьюкенен
Аш извърна поглед, в устата му се появи горчив вкус. Не можеше да се насили да погледне отново нататък. Вместо това се закатери нагоре по зидарията на стената, колкото можеше по-бързо, сякаш за да избяга от нежеланите картини, които внезапно се бяха появили в ъглите на съзнанието му. Но те въпреки това го настигнаха. Докато се прехвърляше през парапета, за момент не виждаше нищо друго, освен млад мъж, който гореше на друга клада. Неговият ученик, младият Нико.
Аш си пое мъчително въздух, като човек, ударен внезапно и силно в корема. Вдигна поглед към Храма на шепотите, чиято извисяваща се сянка беше украсена с гирлянди от осветени отвътре прозорци. Тя беше някъде там, вътре — матриархът, която оплакваше своята загуба. Най-вероятно беше в Залата на бурите на самия му връх, която беше ярко осветена. Светеше така през последните четири нощи, през които Аш я наблюдаваше.
Духна в ръцете си и ги разтърка, за да се стопли. Напоследък повече усещаше студа. Забеляза, че лявата му ръка трепери. Аш я стисна в юмрук, сякаш за да скрие треперенето от себе си.
След известно време седна върху постелята си и се настани удобно пред далекогледа, поставен върху триножник и насочен право към Залата на бурите. Надигна меха с огъня на Чийм, издърпа тапата и отпи голяма глътка.
Захвърли меха до меча си, който стоеше подпрян на бетонната ръка, и малкия арбалет, чиято двойна тетива беше свалил, за да я предпази от времето. Присви око и погледна през далекогледа. Мярна неясен силует, който минаваше край широките прозорци на Залата на бурите.
Аш се зачуди колко ли още ще трябва да чака така, кацнал над града с два милиона непознати, в самото сърце на Империята на Ман. Беше всичко друго, но не и нетърпелив човек. Беше прекарал по-голямата част от живота си в очакване да се появи определена възможност. Това беше основното занимание на рьошуните, когато не рискуваха живота си в отмъщение.
По някакъв начин това очакване му се струваше различно. В крайна сметка не ставаше дума за отмъщение на рьошуните. Той беше изолиран тук — без подкрепа, дори без дом, където да се завърне, ако успее да завърши докрай това лично отмъщение. А и състоянието му очевидно се влошаваше.
Първия път, когато наред със скръбта и чувството за вина усети и самота, това го изненада. Случи се в онази първа нощ, когато се озова сам в град Ку’ос, след като Барача и Алеас си заминаха, за да се върнат в манастира на рьошуните в Чийм, след като отмъщението срещу сина на матриарха бе извършено, а ученикът на Аш беше убит по нейна заповед. Онази нощ се беше оказала дълга. Тогава, загърнат в наметалото си и потънал в мрачно отчаяние, той бе успял да намери този безопасен наблюдателен пункт върху покрива на театъра, откъдето да държи под око храма.
