Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 5

Зачуди се колко ли от тях ще се върнат при семействата си и стария си живот, ако победят днес. През годините кървавата и жестока революция се беше превърнала в начин на живот. Народната армия беше дом и семейство за всички тях. Как щяха да се откажат от свободата, която им даваше седлото, здравите връзки, които бяха изградили помежду си, опиянението от схватките, когато се завърнеха във фермите си и към нормалния си, обикновен живот, изпълнени с кошмари и спомени за далечни места?

Предположи, че той самият ще разбере. Ако спечелеха тук и двамата с Лин оцелееха, щяха да се завърнат в северните планини и селото им Аса, разположено високо в тях. Аш щеше да се прибере у дома, при съпругата си, която не беше виждал от години, и да се опита да забрави нещата, които бяха видели и вършили в името на каузата. Въпреки това този живот щеше да му липсва. Съдейки по много неща, той знаеше, че е по-добър в битките, отколкото в умението да се грижи за семейство.

Аш усещаше молитвения пояс, увит стегнато около корема му като ленен бандаж. Думите, написани с мастило върху него, се притискаха в потната му кожа. В него той носеше писмо от жена си, което беше получил само преди седмица. С думите, издълбани върху тънък лист кожа, отново го молеше да й прости.

— Татко — обади се синът му до него, когато неприятелят приближи.

Момчето беше вдигнало едно от копията, лицето му лъщеше от пот.

Аш го взе, както и щита. От лявата му страна синът на Кош също подаде копие и щит на баща си.

— Готов ли си? — попита Аш и в гласа му нямаше грубост.

Въпреки това момчето се намръщи. То се наведе и се изплю по същия начин, по който понякога правеше баща му.

— Ще издържа, ако това имаш предвид — зряло заяви той, но го каза с глас, в който все още липсваше увереността, която идва с годините. В тона му имаше гняв към вероятния намек, че може да побегне, победен от страха, и днес, както при първата си истинска битка.

— Знам, че ще го направиш. Просто питам дали си готов.

Челюстта на момчето се стегна. Погледът му омекна и то извърна очи.

— Стой отзад, близо до момчето на Кош. Не идвай при мен, освен ако ти направя знак, чу ли?

— Да, татко — отвърна Лин и зачака, примигвайки към него, сякаш очакваше още нещо.

Аш усети върху корема си хладното докосване на тънката кожа на писмото от съпругата си.

— Радвам се, че си тук, сине — чу се да казва и почувства как гърлото му се стяга след изричането на всяка дума. — С мен, искам да кажа.

Лин му се усмихна доволно.

— Да, татко.

Обърна се и Аш го наблюдаваше как се отдалечава от бойните редици заедно с други щитоносци. Синът на Кош се присъедини към Лин и го потупа по гърба — беше шегаджия като баща си.

Над горещата равнина проехтя тих тътен.

Яши атакуваха.

Аш сложи очилата си на очите и шарфа върху лицето си. Усещаше как земята под него трепери през костите и мускулите на зела му. Както и всеки друг мъж в строя, обърна поглед към генерал Ошьо. Генералът обаче не помръдваше.