Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 4

Лин вдигна очи. Аш погледна дебелите му вежди и чип нос. Той толкова му напомняше за майката на момчето и семейството й, което бе започнал да презира от дъното на душата си. Чертите му изобщо не приличаха на неговите.

Ръката му спря по средата на разстоянието между него и момчето и в продължение на няколко мига и двамата я гледаха втренчено, сякаш тя е нещото, което винаги е стояло между тях.

— Вода — промърмори Аш, макар да не беше жаден.

Без да каже нищо, момчето повдигна издутия мях.

Аш отпи от възтоплата застояла вода. Той я изжабурка в устата си, глътна малко и изплю останалото. На мястото, където падна водата, прахановата трева започна да съска и пропуква. Върна меха на Лин и се изправи на седлото, ядосан на себе си.

— Идват — обяви Кош.

— Виждам.

По цялата предна линия на неприятеля във въздуха започна да се издига завеса от прах. Яшите яздеха в тръс, запазвайки бойния си ред. Зад гърбовете на ездачите се вееха високи знамена с цветовете на съответните части и на тяхното командване, което сменяше мястото си. Зазвучаха рогове, вятърни кречетала стенеха, сякаш призоваваха мъртвите. Звуците се носеха бавно и ритмично над редиците на Народната революционна армия. Зелът на Аш изпръхтя и отново стана неспокоен.

Само в този фланг силите на владетелите наброяваха поне двайсет хиляди души — огромна маса, която се простираше надясно в маранята към далечния център на бойната линия. Черните им брони поглъщаха силната дневна светлина, върху шлемовете им се полюшваха високи пера. Слънчевите отблясъци искряха ослепително върху хилядите метални върхове сред праха, вдигнат от напредващата армия, а прахановата трева хрущеше под копитата на зеловете и се превръщаше във фин, подобен на талк, прашец.

Пред придвижващите се напред яши от ниската трева се издигаха облаци пеперуди и мухи, както и хиляди птици. Те се втурваха над главите на Народната революционна армия като огромна цвъртяща вълна от пляскащи криле. Бяха толкова много, че за момент въздухът се охлади под сенките им.

Под тях зеловете пръхтяха и въртяха очи, докато върху им се изсипваше градушка от пера и изпражнения. Лин вдигна плетения щит над главата си, за да се защити. И други по бойната линия сториха същото и изглеждаха така, сякаш се защитават от внезапен неприятелски огън. Откъм ветераните се разнесоха шеги и дори смях — твърде рядък звук преди начало на битка.

Аш избърса чело и огледа закалените мъже на Блестящия път. Сражаваше се в този фланг на армията повече от четири години и самият той вече беше ветеран на трийсет и една годишна възраст. Флангът наброяваше шест хиляди войници на зелове. Носеха прости кожени кепета, покриващи ушите им, около черните им лица бяха вързани бели кавалерийски шарфове, а очите им бяха защитени от слънцето с очила с дървени рамки. Бронираните жакети на мнозина отдавна бяха боядисани на бели ивици като зеловете, с които мъжете живееха и се сражаваха, и бяха украсени със зъбите на враговете им като талисмани за късмет. Надничайки с присвити очи иззад гърбовете на тези мъже, Аш успя да различи огромната извита линия на останалата част от армията — този грамаден сбор от военни части.