Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 48

Докладът се подаде изпод вратата на кабинката и се плъзна по пода. Педеро го загледа втренчено.

— Погреби това някъде из папките. Не казвай на никого нищо за него. Ясно ли е?

Беше готов да се хвърли в краката на Аларум — такава благодарност изпитваше към него в този момент. Облекчението, което го заля, беше като прилив на плътско удоволствие.

— Разбира се, началник — отвърна Педеро и побърза да се наведе и да вземе листа хартия от пода.

— И… Педеро?

— Да, началник? — останал без дъх, отвърна той.

— Как изглежда този дипломат?

— Мисля, че има негово описание в досието му.

— Донеси ми го.

Убиец

Първоначално Аш не видя крилете на прилеп, които се носеха към него, тъй като бяха едва различими точки в далечната мараня над града.

Под топлото утринно небе направи поредица от упражнения за разтягане, за да отпусне мускулите си и да успокои болката в коленете и гърба си, както и за да се подготви за онова, което предстоеше. Дълбоко в себе си знаеше, че днес тя най-сетне ще излезе от високото си гарваново гнездо.

Вниманието му беше съсредоточено изцяло върху движенията и звука от собственото му дълбоко коремно дишане. Аш не проявяваше кой знае какъв интерес към небето, нито към шумните улици под него, въпреки че бяха изпълнени с хиляди хора. Ранната утринна светлина дразнеше очите му. Той знаеше, че това е началото на ново главоболие. Надяваше се, че пристъпът няма да е силен.

Когато приклекна, за да разтегне мускулите на гърба и бедрата си, той най-сетне ги видя — формация от прилепови крила, които се плъзгаха ниско над покривите към Храмовия квартал, разположен на половин лак разстояние. Остана приведен, когато едно от тях прелетя точно над главата му. Беше толкова близо, че той зърна човека, увиснал под крилото, и чу тракането на метала и ремъците, преди той да отмине. Въздухът подире му се раздвижи и Аш присви очи.

С крайчеца на окото си той забеляза бял проблясък вляво, където срещу западната страна на театъра се издигаше сграда. Приклекна още по-ниско и пристъпи странично към парапета, за да го ползва за прикритие. Бавно повдигна глава и дръзна да хвърли един поглед.

На покрива на далечната сграда се движеше жрец воин.

Беше преметнал през рамо дълга пушка и крачеше горе, като от време на време спираше, за да погледне към улиците отдолу. Аш се завъртя и огледа останалите покриви от другата страна на театъра. На много от тях — онези, които бяха плоски — видя под дневната светлина да се появяват бели роби.

Вратата пред него започна да се отваря със скърцане.

Аш замръзна на мястото си.

Вратата към покрива на театъра се намираше в голямата бетонна ръка, издигаща се в средата му, точно срещу мястото, където в момента клечеше Аш. Той хвърли поглед към основата на ръката, където лежаха оръжията му, увити в резервното му наметало.

В полезрението му иззад ръката се появи жрец воин. Беше с гръб към Аш и в едната си ръка държеше дълга пушка с мерник, а в другата — пистолет. Бялата му роба се измести така, сякаш той се готвеше да се завърти.