Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 45

Тя остави брат си на поста му и обиколи сградата, като мина и покрай двете врати, които вече бяха залостили. Когато се върна при него, цялата постройка беше обгърната в пламъци.

От предната врата сега долиташе тропане. Хората се опитваха да излязат навън.

— Я пак ми припомни — защо регулаторите не се заеха с тази работа?

— Защото, сестричке, семейството на матриарха притежава половината фабрики за платове в Кланиците. Тя несъмнено е искала работата да бъде свършена както трябва.

Звуците на паника вече заглушаваха рева на пламъците. Кепенците на прозорците из цялата сграда започнаха да се отварят, хората се подаваха навън сред облаци дим.

— Мислиш ли, че това ще е достатъчно?

— Може би поне за известно време ще спрат да вдигат шум за правата си. Като ги слуша човек, би си помислил, че всичките са родени с тези права.

Някой изпищя и едно димящо тяло падна с глух звук върху паветата пред тях. Отгоре заваляха още хора. Чуваше се хрущене от чупене на крака. Суон отскочи назад, когато съдържанието на нечий череп се пръсна по улицата. Тя се втренчи като хипнотизирана в кървавата каша.

Наблизо плачеше бебе. Тя го забеляза между помръдващите тела, все още в прегръдките на майката с изпотрошени кости. Стори й се, че това е същото дете, което беше видяла в стаята най-горе.

— Късметлия си — каза му Суон, когато се наведе да го огледа по-отблизо, след това се обърна към брат си. — Забелязал ли си, че децата им плачат много тихо?

— Не — отвърна той сред виковете и рева на пламъците. — Да вървим.

Тя кимна и остави плачещото дете — не беше неин проблем.

Педеро хвърли поглед зад гърба си и почука на тежката врата от тик. Когато отпусна ръката си, тя трепереше и той усети влагата под мишниците си, която се превръщаше в големи петна върху бялата му жреческа роба.

Коремът му така се беше свил от ужас, че имаше чувство, че ще повърне.

Стегни се! — каза си жрецът шпионин, пое дълбоко дъх, издиша и стисна силно юмруци.

Беше въведен в стаята от жрец воин, облечен в обикновени дрехи. Мъжът го претърси грубо и погледът му се плъзна неодобрително по него.

— Изчакай тук — нареди му той, сетне прекоси просторното помещение до отсрещната стена, към която беше прилепена дървена кабинка. До отворената й врата стоеше домашен роб, който държеше в ръката си купа с гъби.

Педеро се опита да се успокои, докато чакаше пред масивното бюро. Останалата част от стаята беше претъпкана с различни по големина сандъци с папки, които все още чакаха да бъдат разопаковани, точно както и онези в собствения му кабинет, намиращ се в другото крило на сградата, след годишното преместване на ордена на елашите в новите анонимни помещения. Върху бюрото на началника му, между документите, беше наполовина изядената му закуска. През входа зад бюрото той забеляза тежкия пътен сандък на пода на другата стая. Той беше плътно затворен с кожен капак и увит с въже от косми.