Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 44

— Аз.

— А ти коя си?

— Наричат ме Суон.

— Е, Суон, на мен ми викат Гант. И това е мирно събрание. Не вършим нищо лошо.

— Бих казал, че плановете да създадете разкол сред събратята си роби е нещо много лошо — изсумтя Гуан.

Чу се стържене на столовете по пода. Хората се изправяха и отстъпваха към стените. Неколцина мъже заеха позиции пред тях.

— Не искаме неприятности — увери ги Суон, като вдигна празните си ръце, след което кимна на мъжа, наречен Гант. — Тогава ви желая приятна вечер или поне такъв да е остатъкът от нея.

Бавно и предпазливо двамата жреци отстъпиха вън от стаята, след като бяха приключили задачата си. Суон хвърли последен поглед към изпълненото с любопитство лице на Гант, след което затвори вратата след себе си.

Брат й тутакси счупи една пръчка на две и залости вратата с нея. Дръжката на бравата започна да трака — някой се опитваше да я отвори.

Гласовете от другата страна отново се усилиха.

Суон и брат й бързо се заспускаха по стълбището, надпреварвайки се помежду си. Къщата за отдих беше висока сграда с много етажи и стаи. Може би някога е била хосталио или някой от прочутите бордеи в квартала. Хората се бяха пръснали от стълбите и площадките, когато преди малко бяха видели двамата жреци да се изкачват. Сега иззад затворени врати се чуваха шепоти и внезапно заглушени детски викове. Суон също счупи пръчката си на две и помогна на Гуан за затварянето на главния изход на всяка площадка, докато се спускаха.

Междувременно брат й избягваше да я погледне в очите.

Навън, на павираната улица, подухваше смрадлив бриз, който се носеше над тясната Аксенине — единствената река на остров Ку’ос — и над виещите се зловещи улици на бедния квартал на Кланиците. Димът от близката стоманолеярна заседна в гърлото на Суон. Тъмните комини на фабриката бълваха съдържанието си във вечерното небе. Гуан бързаше да запечата главния вход, докато Суон потропваше с пръсти, сякаш следваше някаква мелодия, която само тя чуваше, и наблюдаваше как фигурите наоколо се разбягват при вида на робите им.

Тя се загледа в далечния Храм на шепотите, който се очертаваше на хоризонта — високата му разкривена форма се открояваше сред по-малките небесни кули. Беше по-ярко осветен от преди. Тя знаеше, че втората нощ на Каукус вече трябва да е започнала, и за момент почувства облекчение, че тази вечер не трябва да са отново там.

Много по-близо, на отсрещния бряг на бързата река, се извисяваше ярко осветената от газови лампи крепост на семейство Лефал. Баржите край кея се пълнеха с войници. Войските на генерал Романо заминаваха за пристанището, откъдето утре щеше да отплава флотата. Суон си спомни, че все още не е приготвила багажа си и че трябва да научи домашната си робиня как да се грижи за животните й.

Гуан я побутна и тя се върна към заниманията им в момента.

Брат й извади пистолета си и застана на пост, а тя самата вдигна една от незапалените факли, подпрени до стената. Насочи към нея своя пистолет и стреля.

Напоеното със земно масло дърво се разгоря под бриза със синьо-оранжев пламък. Суон бързо прокара факлата покрай стената, която бяха залели със земно масло, и подире й лумна огнена следа, която моментално започна да се катери нагоре.