Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 22

Когато очите им се срещнаха, между тях остана неизказаният въпрос защо Крийд изобщо е тук.

— Все пак е добре, че можем да се срещнем дори за толкова кратко. В каютата на капитана е сервирана храна за нас. Ако искаш, можем да се оттеглим на по-уютно място и да се скрием за малко от този вятър.

В отговор Крийд му хвърли поглед, с който сякаш казваше, че не е свикнал да мисли за личното си удобство. Той погледна към Марш и множеството членове на екипажа (включително и капитана), които все още ги наблюдаваха.

— Твърде стар съм, за да се крия от страх, че ще ме убият, ако това имаш предвид — каза той. — Нека се насладим на свежия въздух, докато разговаряме, и после може да хапнем. — Той направи пауза и погледна Коя, който стоеше приведен, увит плътно в наметалото си, за да се предпази от студа. — Освен ако, разбира се, за теб е по-добре… да влезем вътре.

— Щом на теб ти е добре тук, и за мен няма проблем, благодаря — отривисто отвърна Коя и учтиво кимна с глава.

Движението, както и всяко друго движение, му причини болка. Дори на тази сравнително млада възраст костите на Коя страдаха от старчески артрит.

— Моля те, поне ми позволи да те почерпя с чий, докато разговаряме.

Крийд на драго сърце прие предложението. Няколко минути по-късно момчето, което помагаше в камбуза на кораба, стоеше пред Марш с две кожени чаши чий, от които се надигаше пара. Младежът беше застанал с отворена уста, наблюдаваше с любопитство впечатляващата фигура на лорд-протектора и следеше как Марш проверява чия, топвайки гоюм в чашата. От голямата колкото юмрук торбичка се отдели един-единствен филиз, който се потопи в горещата течност. Цветът й остана все така неутрално сивкаво-кафяв. Останал доволен, Марш позволи чашите да бъдат предадени в ръцете, които ги очакваха.

— Как е красивата ти съпруга? — попита Крийд сред надигащата се пара.

— Добре е. Изпраща ти своята благословия.

Колко великодушно от негова страна — помисли си Коя — да пита как е моята жена, докато все още скърби за своята.

— Така и не ми каза как успя да я хванеш. Предполагам, че си я изнудвал, а?

— Не беше нужно. Тя е луда по мен. И аз по нея.

— Любов значи. Боговете да са ви на помощ.

При това сухо остроумие на Крийд Коя примигна развеселено.

— Трябва да дойдеш да постоиш при нас, когато обстоятелствата го позволят. Ще ти хареса. Решел се грижи къщата винаги да е пълна с живот и с чужди деца.

За момент Коя се притесни, че е прекалил. Но Крийд сърдечно отвърна:

— Да. Това би ми харесало.

Отпиха от чия си, докато стояха край парапета и гледаха надолу към разкриващата се панорама от земя и море. Бреговата линия на Минос бавно се плъзгаше под тях, докато корабът дрейфуваше под вятъра.

Град Ал-Минос блестеше под следобедната слънчева светлина — най-голямото Свободно пристанище сред всички Мерсиански острови. Около него се простираха ръкавите на залива, белите плажове, потъмнели от тълпи хора и облаци летящи червени хвърчила. Тази седмица пристанищният град се радваше на феста и дори присъствието на Първа флота в пристанището му не беше успяло да помрачи празничното настроение на населението. Съпругата на Коя беше някъде там, долу, из оживените улици, заедно с родителите, сестрите му и много палави деца. Или може би вече наблюдаваха състезанията с коне на плажа Утико и залагаха с джобните си читове, докато лакомо лапат рохки яйца от празничните запаси за общо ползване.