Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 24

— И преди се е случвало — народите са устоявали на велики империи и властта им е била отхвърляна. Може да се случи отново.

— Да, разбира се. Но дори да се случи… чудя се дали въпреки това идеалите на демокрасите ще оцелеят. Или победата ще ни излезе твърде скъпо? Дали дотогава няма да сме започнали да харесваме войната и да настояваме за отмъщение?

— След Годините на меча отново заживяхме в мир. Можем да го направим пак.

— Направихме го, защото победата сама по себе си беше нашето отмъщение. И дори тогава едва успяхме да създадем демокрасите. Такива времена на промени са винаги несигурни, Марсалас.

Крийд го слушаше безизразно.

— Нашите разговори ми липсваха — внезапно заяви той и Коя само можеше да се съгласи с него. Той отпи от чия и усети, че лекото движение на кораба му действа успокоително.

— Какви новини си чул? — попита го Крийд. — Има ли някакво раздвижване в Ку’ос?

Коя въздъхна и усети топлината на въздуха, излизащ от дробовете му.

— Агентите ни все още не са успели да научат времето и мястото на нахлуването. Изглежда, че в момента това е най-добре пазената тайна на империята. Знаем само онова, което нашите хора са успели да видят със собствените си очи. Флотата от транспортни кораби за нашествието все още е закотвена в пристанището на Ку’ос. Бойните кораби, които вече са напуснали пристанището, са били забелязани отново от нашите далечни въздушни разузнавачи. Вече няма никакво съмнение. Отправили са се към западните Свободни пристанища. Тази сутрин имаше нов доклад, че е била забелязана втора флота, приближаваща се от североизток.

— Хъмм.

— Да. Такава беше и моята реакция.

Генералът подпря чашата си върху парапета, като продължаваше да я държи в ръка.

— Имаме нужда от подкрепленията на Лигата сега, Коя. Мога да позная кога се опитват да ни заблудят. Ако флотата за нашествието дебаркира в Кхос, ще имаме нужда от пълни гарнизони по бреговите ни фортове. Понастоящем съпротивата, която те могат да окажат, е нищожна.

— Вашият делегат в Лигата все още твърди друго — нали си наясно с това? Той ни уверява, че в момента разполагате с достатъчно хора.

— Уф. Какво очакваш от Часкари? Той е мичине. Знаеш колко се страхуват те от промяна в статуквото. Нали виждаш как са вързали ръцете ми и ни принуждават да се крием зад Щита с надеждата, че Четвърта имперска армия просто ще изчезне. Всички онези доброволци, които Лигата ни е изпратила през годините, с нищо не променят това. Войниците живеят сред нашите хора. Всички виждат, че те нямат началници и не скланят глава пред чуждия авторитет. Те напомнят на всеки в Кхос, че е член на Лигата и като демокрас е равен на другите. Напомнят им, че Мичине са там само защото те са го поискали, че са водачи, на които е поверена отговорността да водят, а не да управляват. Не би трябвало да си изненадан, че кхосианският съвет отхвърля молбите ми за още доброволци. Затова те моля за лична услуга — въпреки това да ги изпратиш.

— Но, Марсалас, какво още да сторя? Ръцете ми са вързани от конституцията и ти го знаеш.