Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 21

Внезапно Коя усети как пулсът му се учестява от самото очакване на появата на лорд-протектора.

— Полека, момчета — проехтя гласът на генерал Крийд, докато те го издърпваха грубо на палубата.

И ето че той внезапно се озова сред тях, като се извисяваше над всички останали и се преструваше на равнодушен, но Коя видя в очите му единствено развеселеност.

Мъжете от екипажа освободиха генерала от обезопасяващия ремък, докато Крийд демонстративно ги тупаше по раменете. Той пристъпи напред и разтърси ръката на Коя.

Коя усети мириса на олио за коса и на онова ужасно козе сирене с подправки, което кхосианците толкова обичаха.

— Надявах се, че се шегуваш, когато ми предложи да се прехвърля в движение — отбеляза старият генерал. — Не можехме ли да се срещнем на земята?

Преди да отговори, Коя улови погледа на Марш — неговия личен телохранител. Марш се намръщи на членовете на екипажа, които продължаваха да се бутат, за да видят по-добре живата легенда на Бар-Кхос, и безцеремонно ги изблъска при останалите моряци, събрали се в отсрещния край на палубата.

— Твърде опасно е — призна Коя, когато те най-сетне бяха далеч от ушите на всички, а Марш беше застанал наблизо и наблюдаваше всички на палубата през затъмнените си рефракторни очила. Виждаше се как очите му примигват зад стъклата.

— Има ли други убити?

— Миналата нощ в Ал-Минос делегатката на Лигата от Салина, която е била на посещение, е имала нещастието да бъде удушена в съня си. Така убийствата за последните две седмици стават осем. Което означава, че в града са се развихрили група дипломати.

Лорд-протекторът кимна безизразно, без да издава мислите си.

Заедно те наблюдаваха как въжето за прехвърлянето беше навито обратно на кхосианския небесен кораб, докарал го чак дотук от Бар-Кхос. Съдът запали тръбите си, за да започне да патрулира около миносианския кораб, който сега охраняваше. Коя мълчаливо изучаваше профила на мъжа, опитвайки се да прецени състоянието му в момента. Крийд беше остарял видимо, откакто се бяха виждали за последно преди повече от година и половина. Сивите кичури около слепоочията му бяха се умножили, превръщайки се в сребристи ивици. Бръчките около очите му сега бяха станали по-дълбоки. От докладите, които чуваше, Коя знаеше, че всичко това се дължи на скръбта.

— Как я караш? — попита той лорд-протектора. — Надявам се пътуването ти да е минало гладко?

— Достатъчно гладко. Единственото, за което съжалявам, е, че срещата ни трябва да бъде толкова кратка.

— Да — съгласи се Коя. — Кхосианският съвет сигурно се вълнува къде ли си изчезнал за толкова дълго време далеч от Щита.

При тези думи и двамата се усмихнаха, защото знаеха, че това е истина.