Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 19

— Здравей, Лушън — каза тя на нещото.

Главата затвори устата си, сякаш за да преглътне поетия въздух.

— Сашийн — изграка мъжът със странен влажен глас, сякаш почти се оригваше.

Очите на Че се стрелнаха към матриарха и после се върнаха на главата. Това действително беше Лушън. Някогашният знаменит любовник и генерал на Сашийн, един от първите лагоски благородници, присъединили се към редиците на Ман, когато островът падна под ударите на империята, но впоследствие той я предаде, като оглави бунта на Лагос за възвръщане на независимостта му. Че беше видял с очите си разсеченото му на четири части тяло да виси на Площада на свободата, охранявано от войници, които пропъждаха гладните гарвани. Той беше решил, че мъжът е мъртъв. Изглежда обаче, Сашийн имаше други планове за бившия си любовник.

Светият матриарх обърна гръб на главата. Тя се усмихна на Че и в очите й внезапно проблесна дяволитост.

Сашийн вдигна дясната си ръка към устата си и облиза пръстите си един по един. Още докато го правеше, Че забеляза, че кожата й поруменя от нахлулата кръв, очите й се разшириха още повече. Накрая тя лакомо облиза устните си.

— В целия свят няма нищо, подобно на това — задъхано каза тя и направи една крачка към Че, жадна за нещо.

Младият дипломат отново потисна нелепото си желание да се разсмее. То само нарасна, когато тя се наведе към него, и се превърна в остра болка в гърдите, след като тя сложи ръка върху бузата му и силно притисна устните си към неговите. Езикът й се стрелна, за да ги раздели. Че си помисли, че беше толкова лесно да я убие, точно тук и сега, ако устата му беше още намазана с отрова.

Вкусът на кралското мляко не приличаше на нищо друго, което някога беше опитвал. Не беше сладък, нито кисел, нито пък горчив или солен. Езикът му започна да щипе и след това да изтръпва, докато Сашийн продължаваше да го целува.

— Курва — разнесе се странният оригващ се глас на Лушън зад нея.

И тогава вълната заля Че като огнен дъх, бликнал по вените на тялото му. Тя мигновено изтръгна умората от него. Кръвта му сякаш закипя, пулсирайки в него, и той беше завладян от усещане за безтегловност, което го изпълни със светлина, въздух и първите истински проблясъци на похот.

Сашийн се отдръпна със стон и погледна многозначително към слабините му. Тя се завъртя с доволна усмивка.

Той широко отвори уста, почти загубил усещането за самия себе си, и се отпусна назад на пейката, сякаш падаше.

Два пулса — разсеяно си помисли той. — Усещам два пулса в шията си.

— А, закуската — обяви матриархът, когато старият жрец влезе с поднос с храна.

Че се опита да помръдне, но после размисли. Прилепи се към пейката така, сякаш всеки момент може да излети от нея, докато зад гърба му Сашийн издаваше звуци, подготвяйки се да се храни.