Читать «Златото на инките» онлайн - страница 11

Внезапно връхлетян от отчаяното желание да избяга от катаклизма на брега, Кътил започна да крещи заповеди галеонът да се приготви за отплаване. Испанските затворници помагаха самоотвержено, работейки рамо до рамо с англичаните, които развързваха ветрилата и изтегляха котвата. В това време оцелелите жители от селото се струпаха на брега, като молеха екипажа на галеона да се върне и да им помогне да измъкнат близките си от развалините и да ги пренесат на борда на кораба, където щяха да бъдат в безопасност. Моряците, които мислеха единствено за собственото си спасение, не обърнаха внимание на молбите им.

Изведнъж земята се разлюля от нов трус, съпроводен от още по-гръмовен тътен. Повърхността й започна да се огъва вълнообразно, сякаш някакво чудовище тръскаше огромен килим. Този път морето бавно се отдръпна назад, като остави „Консепсион“ заседнала върху оголеното дъно. Моряците, нито един от които не умееше да плува, изпитваха ужасяващ страх от това, което се криеше под водата. Сега те удивено се взираха в хилядите риби, които се мятаха във всички посоки като безкрили птици между канарите и коралите, озовали се на сухо, след като морето се беше отдръпнало навътре. Акули, сепии и тропически рибки във всички цветове на дъгата се гърчеха заедно в предсмъртна агония.

Непрестанна поредица от трусове люлееше земята. Подводното земетресение причини пропукване на земната кора, морското дъно пропадна и се образува обширна падина. Тогава се разбесня и морето. То заприижда от всички страни, за да запълни ямата. Водата се надигна с главоломна скорост и се образува чудовищна вълна. Милионите тонове разрушителна стихия се издигаха все по-високо и по-високо, докато гребенът й достигна височина 40 метра, явление, което по-късно щеше да стане известно като цунами.

Безпомощните мъже нямаха време да се вкопчат в някой масивен предмет, вярващите нямаха време да се помолят. Парализирани и онемели от страх пред зелената белопенеста планина от вода, която се извисяваше пред очите им, те стояха неподвижно и гледаха как тя се устремява към тях със страховит шум, който сякаш се носеше от хиляди преизподни. Единствено Кътил, който беше запазил самообладание, се втурна към заслона на палубата над румпела и сплете ръце и крака около дългия му дървен ствол.

Обърнат с носа към огромната стена от вода, „Консепсион“ се издигна нагоре и се извиси вертикално към извития й гребен. Само след секунди той бе погълнат от кипящия водовъртеж на обезумялата природа.

Сега, сграбчил в прегръдката си „Консепсион“, могъщият поток запокити галеона с огромна скорост към опустошения бряг. Повечето членове на екипажа, които се намираха върху откритите палуби бяха пометени и никой повече не ги видя. Бедните хорица на плажа и онези, които се мъчеха да се измъкнат изпод развалините на селото, бяха залети и отнесени, сякаш водна струя изневиделица беше връхлетяла върху мравуняк. В един миг те бяха там, на следващия ги нямаше, превърнали се просто в част от парчетата и треските от останките, които се носеха към Андите.