Читать «Земя на славата» онлайн - страница 82

— Ще ни върнеш ли оръжията? — попита някой.

— Без глупости — отвърна Юлий. — Вървете при хората си! По единия или другия начин, всичко ще приключи до залез.

Неспособни да срещнат погледа му, водачите на бунтовниците тръгнаха към коленичилите си в калта другари. Легионерите се заспоглеждаха учудено.

— Сенатът няма да бъде очарован, Юлий — каза Брут. — Нямаш нужда от повече врагове.

— Аз съм на бойното поле — отвърна Цезар. — Независимо дали им харесва, или не, тук аз говоря от името на града. Аз съм Рим тук и решението е мое.

— Но ние имаме заповед да ги унищожим — отвърна Брут достатъчно тихо, за да не ги чуят останалите.

Юлий сви рамене.

— Все още може да се стигне дотам, приятелю. Но ти би трябвало да се надяваш да положат клетва.

— И защо? — попита с подозрение Брут.

Юлий се усмихна и го тупна по рамото.

— Защото те ще са твоят легион.

Брут прие новината съвсем спокойно.

— Те се огънаха пред нас, Юлий. Самият Марс не би могъл да направи легион от тази сбирщина.

— Ти го направи вече с Първородните. Ще го направиш и с тези. Кажи им, че са оцелели в битка с най-добрия легион, който е имал Рим, предвождан от благословен от боговете военачалник. Вдигни им самочувствието заради самите тях, и те ще те последват.

— И ще са само мои? — попита приятелят му.

Юлий го погледна в очите.

— Ако все още мечът ти е мой, кълна се, че няма да се меся, въпреки че върховното командване трябва да е мое, когато се бием заедно. Въпреки това, ако последваш моя път, това ще е твой собствен избор — както е било винаги.

Водачите на наемниците отново се събираха един по един. Кимаха си, видимо облекчени. Юлий разбра, че са приели, още преди говорителят им да се приближи към него.

— Всъщност нямаме избор — каза галът.

— И няма… недоволни? — тихо попита Юлий.

Галът само кимна.

— Добре. Тогава да станат. Когато всички се закълнат, ще запалим факли и ще тръгнем към Рим. Там ви чака подслон и топла храна. — Юлий се обърна към Брут. — Изпрати ездачи да занесат съобщение в сената. Няма да знаят дали сме врагове, или не, а не искам да започне бунтът, който се бихме да предотвратим.

— Ние сме врагът — промърмори Брут.

— Вече не, Брут. Никой от тях няма да направи и крачка, преди да е обвързан с клетвата. След това ще са наши, независимо дали го разбират, или не.

Портите бяха затворени. На хоризонта вече се показваше първата сивкава светлина на деня. Юлий бе капнал от умора. А имаше да свърши още много неща, преди да може да поспи.