Читать «Земя на славата» онлайн - страница 83

— Отворете! — изкрещя той, дръпна юздите на коня и погледна нагоре.

Един легионер с броня на войник на Помпей се показа на стената и погледна надолу към тях. Видя, че са малко, и хвърли поглед по пътя, за да се увери, че няма скрити сили, които чакат, за да нахлуят в града.

— Не и преди зазоряване, господарю — извика той. — Заповед на Помпей.

Юлий изруга през зъби.

— Тогава ми хвърли въже. Имам работа с консула и не мога да чакам.

Войникът изчезна, вероятно за да попита началника си. Извънредните неспокойно се въртяха на седлата.

— Имаме заповед да те придружим до сградата на сената — осмели се да каже един.

Юлий се обърна и го погледна.

— Щом Помпей е затворил града, значи легионът му е вдигнат на крак. Така че няма да съм в опасност.

— Да, господарю — отвърна ездачът. Дисциплината му пречеше да оспори заповедта.

На стената се появи офицер в пълни доспехи, перата на шлема му се люлееха от нощния ветрец.

— Едил Цезар? Ще ти хвърля въже, ако ми дадеш думата си, че ще се качиш сам. Консулът не очакваше, че ще се прибереш толкова рано.

— Кълна се — отвърна Юлий.

Офицерът махна с ръка и войниците спуснаха едно дебело въже. Юлий видя стрелци с лъкове да го наблюдават от кулите и стисна устни. Помпей не беше глупак.

Слезе от коня, хвана въжето и се обърна към извънредните.

— Върнете се в казармите на Първородните. Брут ще командва до завръщането ми.

И без повече думи се закатери по въжето.

Глава 13

Юлий вървеше през пустия град. Започна леко да ръми. Вече се зазоряваше и улиците трябваше да са пълни с работници, слуги и роби, натоварени със стотици задачи. Трябваше да се чуват виковете на търговците и крясъците на майсторите от дюкяните. Но беше призрачно тихо.

Вървеше, привел рамене заради дъжда, и чуваше как стъпките му отекват в стените на къщите от двете страни на улицата. От прозорците надничаха смълчани хора. Юлий забърза към форума.

Легионерите на Помпей стояха по ъглите на малки групи, готови да спрат всеки, нарушил вечерния час. Един от тях хвана дръжката на меча си, когато зърна Юлий, но той отметна плаща си, за да се види бронята отдолу, и го пуснаха да мине. Целият град беше напрегнат. Юлий кипеше от яд заради ролята, която беше играл Крас във всичко това.

Мина бързо по Алта Семита, а после и покрай хълма Квиринал надолу към форума. Наредените плоски камъни го предпазваха от нечистотията на улиците под краката му. Дъждът беше започнал да мие града, но щеше да е необходимо доста повече от кратко преваляване, за да стане наистина чисто.

През целия си живот не беше виждал огромното пространство на форума толкова пусто. Вятърът развя наметалото му и то заплющя зад гърба му. Имаше войници на входовете на храмовете и пред самата сграда на сената, но отвътре не се виждаше никаква светлина. Свещенослужителите в храмовете бяха оставили мъждукащи факли за хората, които се молеха вътре, но Юлий нямаше работа при тях. Докато минаваше покрай храма на Минерва, се помоли наум да го дари с мъдростта да види пътя си през заплетената ситуация, създадена от Крас.