Читать «Земя на славата» онлайн - страница 81

Останалите живи бунтовници бяха разоръжени толкова бързо, колкото Десети можеше да премине през тях. На малки групички легионерите претърсваха наемниците и докато един римлянин вземаше оръжието, другите гледаха мрачно и съсредоточено, готови да убият пленника при всяко рязко движение.

Офицерите на наемниците бяха извикани да се изправят пред Юлий. Гледаха го с мълчаливо отчаяние — странна група, облечена в парцаливи дрехи и с неподходящи брони.

Слънцето се скри зад хоризонта и над бойното поле повя хладен ветрец. Юлий гледаше към коленичилите пленници. Тялото на Катилина беше открито и довлечено най-отпред. Юлий сведе очи към окървавения труп на бившия сенатор. От него нямаше да получи отговори.

Въпреки че знаеше истината за пропадналия бунт, Юлий разбираше, че Крас ще остане незасегнат за участието си в него. Може би беше по-добре някои тайни да останат скрити от обществото. Нямаше да е лошо най-богатият мъж в Рим да му е длъжник.

Погледна Октавиан, който потупваше коня си по шията и буквално сияеше от затихващата тръпка на битката. Най-накрая извънредните бяха получили бойно кръщение. Конете и мъжете бяха опръскани с кръв и кал. Брут стоеше сред тях и тихо им говореше, докато чакаше заповедта на Цезар: знаеше, че няма да е от заповедите, които биха му доставили удоволствие, но Рим не можеше да си позволи проява на милост.

Юлий направи знак да избутат офицерите по-близо до него. Знаменосците ги заблъскаха напред, един от мъжете падна по очи и изкрещя от гняв: щеше да се хвърли да се бие, ако един от другарите му не го беше спрял. Юлий ги слушаше как се карат, но езикът му беше непознат.

— Има ли командир сред вас? — най-после ги попита той.

Водачите се спогледаха и един от тях отвърна:

— Беше Главис. На онези от нас, които са от Галия. После погледна към труповете, които покриваха бойното поле. — Той е някъде там.

Студено отдаде чест, огледа тъжно бойното поле и пак се обърна към Юлий.

— Вече взе оръжията ни, римлянино. Сега не сме заплаха за никого. Пусни ни да си вървим.

Юлий бавно поклати глава.

— Вие никога не сте били заплаха за нас. — Забеляза искрите, които припламнаха в очите на пленника, и извиси глас, за да го чуят всички: — Имате избор. Или ще умрете по моя заповед… — Поколеба се. Помпей щеше да откачи, когато чуеше. — Или ще се закълнете като легионери за мен, под мое командване.

Думите му бяха последвани от клокочещ шум, обхванал не само пленниците. Войниците от Десети ахнаха, като го чуха.

— Ще получавате заплата на първия ден от месеца. Седемдесет и пет сребърни монети на всеки, макар че ще задържам част от сумата.

— Каква част? — попита някой.

Юлий се обърна по посока на гласа.

— Достатъчно за сол, храна, оръжие, брони и издръжка за вдовиците и сираците. Всеки мъж ще разполага с четирийсет и два денария, които да харчи, както намери за добре. — Една внезапна мисъл го стресна и го накара да се поколебае. Заплащането на толкова много мъже щеше да струва хиляди монети. Щеше да трябва цяло състояние да поддържа два легиона и дори и златото, което беше донесъл от Испания, бързо щеше да се стопи при такива разходи. Откъде Катилина бе намерил пари? Отхвърли внезапното си подозрение и продължи: — Ще поставя в редиците ви мои офицери и ще ви обуча да се биете толкова добре, колкото мъжете, които днес ви накараха да изглеждате като невръстни деца. Ще имате добри мечове и добри брони и ще ви се плаща навреме. Или това, или ще умрете сега. Вървете сред хората си и им кажете. Предупредете ги, че ако смятат да се измъкнат, ще ги преследвам, ще ги заловя и ще ги обеся. Тези, които изберат живота, ще бъдат отведени в Рим, но не като пленници. Обучението ще е тежко, но те имат достатъчно смелост — поне като начало. Всичко останало може да се научи.