Читать «Земя на славата» онлайн - страница 80

Щом видяха, че Главис пада, галите се разколебаха и точно това беше моментът, който бе очаквал Юлий. Изкрещя на тръбачите си и прозвучаха два кратки сигнала.

Брут ги чу и сърцето в гърдите му подскочи. Въпреки че ги превъзхождаха по брой, наемниците се огъваха пред римското нападение. Някои вече бягаха и хвърляха мечовете си. Брут се ухили, вдигна юмрук във въздуха и замахна към врага. Копията бяха свършили и сега извънредните трябваше да докажат истинската си цена.

Сякаш се бяха били заедно през целия си живот, те се раздалечиха, за да си осигурят достатъчно пространство, и после удариха врага като нож, който раздира редиците. Всеки ездач управляваше коня си с една ръка и сечеше главите на тези, които се изправеха пред него, с дългия си меч. Конете бяха достатъчно тежки, за да смажат мъжете, попаднали под краката им. Нищо не можеше да устои на тежестта им, докато навлизаха все по-навътре в редовете на бунтовниците.

Първата редица на Десети се придвижи бързо към врага: всеки използваше оръжието и щита си с мисълта, че е предпазен от другаря си отдясно. Нямаше как да бъдат спрени и след като първите редове паднаха, легионерите набраха скорост, въпреки че ръмжаха от умора.

Юлий изкрещя заповедите си и центурионите ги повториха. Велитите бързо се дръпнаха назад и оставиха триариите да минат напред с по-тежките си брони.

Бунтовниците изпаднаха в ужас, когато видяха приближаването на свежи сили. Стотици хвърлиха мечовете си и още стотици хукнаха да се спасяват, пренебрегнали заповедите на командирите си.

Нямаше милост за онези, които се предадоха прекалено рано. Римската линия не можеше да си позволи да ги пропусне през себе си и ги изби до крак.

Извънредните летяха около бунтовниците — черна маса от цвилещи коне и крещящи ездачи, целите оплискани в кръв и подивели като в същински кошмар. Затвориха бунтовниците в кръг и сякаш по даден знак, хиляди мъже хвърлиха мечовете си и задъхано вдигнаха ръце.

Юлий се поколеба. Ако не накараше тръбачите да свирят отбой, Десети щеше да продължи, докато и последният бунтовник не паднеше мъртъв. За миг се изкуши да остави нещата така, защото какво щеше да прави с толкова много пленници? Хиляди бяха останали живи, а не можеха да ги оставят да се върнат в земите и домовете си. Усещаше погледите на центурионите, които чакаха сигнал за края на битката. Тя се бе превърнала в истинска касапница, но бунтовниците, които бяха най-близо до римските редици, отново посягаха към оръжията си, за да не загинат без борба. Юлий изруга, спусна ръка надолу, тръбачите изсвириха отбой и всичко свърши.