Читать «Земя на славата» онлайн - страница 79

Катилина извади меча си и попи потта от очите си. Сърцето му прескачаше от необичаен страх и той се зачуди дали галът го е забелязал. Горчиво поклати глава и прокле Крас заради лъжите му. Можеше и да има възможност да превземе Рим чрез объркване, паника и по тъмно, но легион в полето?

— Повече сме — прошепна на себе си той и преглътна с усилие. Видя как конницата на легиона помита първите му редове. Земята се разтресе от тежестта на битката и Катилина внезапно разбра, че ще умре. И в същия момент страхът му се изпари и краката му с непозната лекота го понесоха напред.

Юлий пое командването без колебание още щом спря запенения си кон до Брут. Показа му восъчната табличка, подписана от консулите.

— Сега сме законни. Даде ли заповедите за битката?

— Да — отвърна приятелят му. Опита се да прикрие студенината, която усещаше, но Юлий не гледаше към него, а преценяваше линията на приближаване към силите на въстаниците.

— Извънредните са готови по фланговете — каза Брут. — Бих искал да се присъединя към тях.

Юлий кимна.

— Трябва да ги разбием бързо. Поеми десния фланг и поведи хората по мой сигнал: две кратки изсвирвания на роговете. Слушай внимателно, за да ги чуеш.

Брут отдаде чест и препусна, без да поглежда назад. Извънредните вече бяха заели местата си в редиците. Щом го видяха да се присъединява към тях, пропуснаха коня му да мине напред, доволни възгласи го приветстваха. Брут се намръщи: надяваше се да не са прекалено самоуверени. Както и при Октавиан, имаше разлика между ударите по специално поставени щитове и забиването на мечовете в истински хора.

— Не разваляй строя — извика Брут.

Всички се смълчаха, въпреки че въодушевлението беше осезаемо. Конете цвилеха и се дърпаха в желание да препуснат, но юздите бяха в здрави ръце. Мъжете бяха нервни — отново и отново проверяваха копията си в дългите кожени калъфи, които висяха отстрани на конете.

Вече можеше да види лицата на бунтовниците — крещящи тичащи мъже, вдигнали мечовете си високо над раменете си за един-единствен смъртоносен удар. Остриетата отразяваха слънцето.

Центуриите на Десети стегнаха строя. Всеки мъж беше готов с изваден меч и щит, който да го пази отляво. Всички вървяха уверено напред, в редиците нямаше пролуки. После роговете изсвириха три пъти кратко и Десети затича. Мълчаха до последния момент, а после изреваха като един и копията излетяха.

Тежките железни остриета пронизваха враговете и ги поваляха. Още преди армиите да се сблъскат наистина, стотици бунтовници загинаха, без да бъде отнет нито един римски живот. Извънредните се завъртяха на крилата и Юлий видя как автоматично преместват щитовете си, за да покрият гърбовете си — превъзходна демонстрация на умения, дошла след дълги тренировки.

А после основните редици се сблъскаха.

Първият мощен удар на Главис попадна в един щит и го разцепи. Докато се подготвяше за втори, един меч се заби в корема му. Лицето му се сгърчи в очакване на болката, докато отново вдигаше оръжието си, но друг римлянин го удари с щита си и галът падна на една страна. Мечът му беше избит от безчувствените му пръсти. Изпадна в ужас, когато погледна нагоре и видя гора от крака и мечове — преминаваше над него. Ритаха го и се спъваха в него, тялото му беше прободено още четири пъти. Изплю се с усилие, усещаше кръвта в гърлото си. Мъчеше се да се изправи, но отново го сечаха и поваляха. Никой не забеляза точния миг на смъртта му. Самият той нямаше време да види как първата линия на неговите гали рухва под бойния ритъм на Десети.